Р Е Ш Е Н И Е
№ 687
София 27.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 523/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Т. Ж. Т., град В., А. Н. В., Д. Г. Т., В. Г. И., всички от град С. и Ж. Т. Т., град С., срещу въззивно решение №381 от 28.12.2003 г. по гр. дело № 304/2003 г. на Старозагорския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че собствеността върху процесния имот не им е възстановена на основание чл.1 ЗВСОНИ.
Ответниците по касационната жалба община С. З. , държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството и „М”ЕАД, не са заявили становище по жалбата.
Ответникът „Диагностично к. ц. І – С. З. ” ЕООД оспорва жалбата.
Жалбите са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решение №156 от 08.01.2003 г. по гр. д. №2574/2001 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен искът на касаторите за признаването ми за собственици на дворно място от 655 кв.м., включено като част от имот пл. №1622, за който е отреден парцел **** – б. в кв.42а по действащия регулационен план на град С., целият от 3 380 кв.м. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта относно произнасянето по иск с право основание чл.109 ЗС и делото е върнато на Старозагорския районен съд за произнасяне по иска за предаване владението на същия имот. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на бившия собственик М. Н. Г. , който е притежавал дворно място в град С., с площ 665 кв.м. Имотът е бил отчужден по ЗОЕГПНС и предоставен за нуждите на градската болница. В момента там са изградени постройки от павилионен тип, които се ползват за нуждите на болницата и поликлиниката. По тази причина собствеността върху процесния имот не им е възстановена на основание чл.1 ЗВСОНИ.
Правилен е изводът на съда, че след отчуждаването процесният имот е предоставен за нуждите на болницата и е застроен. Намиращите се в него постройки са част от целия болничен комплекс, изграден в УПИ * І. Липсата на редовни строителни книжа на сградите към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е без значение за възможността за реституция, тъй като целта на закона е да възстанови собствеността върху имотите само доколкото те съществуват реално като самостоятелни обекти на собственост. След като в случая отчужденият по ЗОЕГПНС имот е изгубил своята самостоятелност и не съществува реално, то и собствеността върху него не може да бъде възстановена. Като е направил този извод въззивният съд е съобразил разясненията, дадени в ТР№1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВС.
Правилно е прието и, че първоинстанционият съд се е произнесъл по непредявен негаторен иск, поради което решението на Старозагорския районен съд е обезсилено в тази част и делото е върнато за разглеждане на предявения иск за ревандикация.
Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №381 от 28.12.2003 г. по гр. дело № 304/2003 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.