О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 29.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 558/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 г.1 ГПК.
Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Т. са обжалвали определението на Хасковския окръжен съд № 153 от 23.07.2009г. по частно гражданско дело № 352/2009г. , с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба против първоинстанционното прекратително определение № 946 от 27.05.2009г. по гр.д. № 2590/2008г. на Хасковския районен съд.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е допустима при условията на чл.280 ГПК.
От съдържанието на изложението за допускане на касационното обжалване следва да се приеме, че касаторите се позовават на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК предвид твърденията, че съдът не се е съобразил с Тълкувателно решение №1/1997г. на ВКС, ОСГК, както и на решение № 293 от 28.III.1994 г. по гр. д. № 537/1993 г., на ВС, IV г. о. Поддържа се от частните жалбоподатели, че предявеният от тях иск е с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ , тъй като е възникнал спор за материално право , обусловен от факта, че е постановено решение на Общинската поземлена комисия гр. Х. № 3* от 01.04.1998г., с което като наследници на Я. Д. Т. им е признато правото на възстановяване в реални граници на собствеността на нива от 9 дка в гр. Х. м.”Д” в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ , но по кадастралния план този имот е записан на името на А. М. на основание нот.акт № 1/1999г. , с който тя е призната за собственик на основание придобивна давност. Поддържа се от касаторите, че този иск е допустим съгласно разясненията, дадени в ТР1/1997г. на ВКС, ОСГК в какъвто смисъл е и съдебната практика на ВКС по конкретни дела.
При проверка на основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решение на Конституционния съд на Република България № 4/2009г. на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, както и определенията по чл.274 ал.3 ГПК , по които съдът се е произнесъл по процесуалноправни или материалноправни въпроси и ги е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, тези въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Следователно в изложението за допускане на касационното обжалване следва изрично да бъдат формулирани въпроси, свързани с приложението на конкретна правна норма, по които се е произнесъл съдът, да се мотивира тяхното значение за решаване на делото, както и да се обоснове кое от основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че претенцията на ищците е недопустима поради нередовност на исковата молба и последващите молби, подадени след указания на съда за уточняване на обстоятелствената част и петитума, тъй като в нея се съдържат противоречиви твърдения относно момента, към който се иска признаване на правото на собственост от една страна, а от друга във всички молби се поддържа искане за предаване владението на имота при твърдения, че не е завършен фактическият състав на възстановяване на собствеността. Следователно въпросът, който се поставя в изложението за допускане на касационното обжалване не е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, но доколкото се поддържа, че искът е следвало да бъде разгледан на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ следва да се посочи, че съобразно цитираната от касаторите практика на ВКС този иск има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент между лица, които са заявили за възстановяване по реда на чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ едни и същи земи като условие за възстановяване на собствеността от Общинската служба по земеделие. В случая такива твърдения не се съдържат в исковата молба, като същевременно е направено и искане за предаване на владението, следователно въззивният съд при спазване на задължителните разяснения , дадени в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК е приел, че искът не може да се квалифицира по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и не може да се разгледа на това основание. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определението на Хасковския окръжен съд № 153 от 23.07.2009г. по частно гражданско дело № 352/2009г. , с което е оставена без уважение подадената частна жалба против първоинстанционното прекратително определение № 946 от 27.05.2009г. по гр.д. № 2590/2008г. на Хасковския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: