2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 739
София, 29.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 508/2009 година по описа на Първо
гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.З Т.2ГПК.
[община] е обжалвала определението на Пловдивския апелативен съд № 582 от 19.06.2009г. по ч.гр.д.№ 580/2009г., с което е потвърдено определението на Пазарджишкия окръжен съд № 22 от 15.01.2009г. по гр.д. № 357/2009г.
Частната жалба е подадена в срок, но е допустима при условията на чл.280 ал.1 ТПК, поради което ВКС следва да се произнесе първо по въведените основания в изложението за допускане на касационното обжалване.
К. счита, че при постановяване на определението въззивният съд не се е съобразил с константната съдебна практика на ВКС , с която се приема, че не може да се допусне обезпечение на недопустим бъдещ иск и при съществуване на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали следва да се допусне обезпечение след внасяне на парична гаранция без да има искане от молителя.
По първия въпрос действително съществува практика на ВКС в посочения от касатора смисъл, но тя не е нарушена от въззивния съд, тъй като няма основания да се приеме, че бъдещият ревандикационен иск би бил недопустим. М. легитимация на ищците по ревандикацията не е предпоставка за допустимостта, а за основателността на иска и в тази връзка правилно въззивният съд е приел, че възраженията по същество на Община [населено място] относно липсата на предпоставки за възстановяването на собствеността на ищците по бъдещия иск са извън предмета на обезпечителното производство.
Вторият въпрос не е от значение за конкретното дело, защото въззивният съд не е тълкувал разпоредбата на чл. 391 ал.2 ГПК във връзка с обвързаността на съда да допусне исканото обезпечение без да изисква молителят да внесе гаранция ако той самият поддържа, че разполага с убедителни доказателства. Съображенията на въззивния съд са други – той е е приел, че са налице писмени доказателства в подкрепа на твърденията на молителите по смисъла на чл.391 ал.1 т.1 ГПК , както и че не може да извършва преценката за приложението по чл. 390 ал.2 ГПК, след като родово компетентния съд не е приложил тази разпоредба. Следователно не е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираният въпрос е неотносим към решаването на спора. Освен това изложените от касатора съображения касаят конкретната преценка на доказателствата, което е въпрос по същество, неотносим към основанията по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК доколкото не изисква принципен отговор по тълкуването на разпоредбата на чл. 391 ГПК. С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гаржданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд № 582 от 19.06.2009г. по ч.гр.д.№ 580/2009г.,
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1