прилагане на чл. 252 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при разделяне на бюджетни предприятия

Изх. № М-04-21-4
Дата: 20.03.2015 год.
ЗКПО, чл. 252
Относно: прилагане на чл. 252 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при разделяне на бюджетни предприятия
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено с вх. № М-04-21-4/13.03.2015 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
С Решение на Народното събрание на Република България от …. г. за приемане на структура на Министерския съвет, Министерство на ….. се разделя на Министерство на ….. и Министерство на …… и се създава Министерство на …….
Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) до края на 2014 г. приходите и разходите на М…., М…. и М… се извършват за сметка на бюджета на разделеното М….. Министърът на ……. е разпоредител с бюджета на разделеното М….., като министърът на ….., министърът на ….. и министърът на …… се споразумяват съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор за управленската си отговорност при изпълнението на съответните политики и програми.
Във връзка с гореизложеното поставяте следния въпрос:
От името на кое министерство следва да се подаде годишната данъчна декларация по чл. 252 от ЗКПО?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:   
ЗКПО не съдържа правила по отношение на декларирането и внасянето на данъците, установени с този закон, в случаите на преобразуване на бюджетни предприятия и в частност – на министерства. Ето защо единственият възможен подход е да се следват общите правила при правоприемство.
С оглед на това, че в случая се касае за разделяне, следва да се има предвид, че претенциите на приходната администрация в производствата по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за данъчните периоди до датата на разделянето могат да бъдат насочени към всеки един от правоприемниците. Поради това в интерес на правоприемниците е да определят кой от тях ще погаси данъка върху приходите, дължим за приходите, реализирани до датата на разделянето. Тъй като дължимият данък върху приходите на бюджетните предприятия се определя на годишна база, този правоприемник може да определи и внесе данъка върху приходите за цялата 2014 г. – както за периода от началото на годината до датата на прекратяването на М….. и възникването на М…. и М…, така и за периода от тази дата до 31.12.2014 г.
ЗКПО не предвижда подаване на отделна данъчна декларация по чл. 252 в случаите на преобразуване на бюджетни предприятия. С оглед обвързване между данъчното задължение и плащанията за алтернативния данък, дължим върху приходите, реализираниза периода от началото на годината до датата на разделянето, би било в интерес на въпросния правоприемник да посочи в годишната си данъчна декларация по чл. 252 от ЗКПО както размера на своя данък върху приходите за периода от датата на разделянето до края на 2014 г., така и размера на данъка върху приходите, определен на база приходите на М…… от началото на годината до датата на преобразуването.
За другия правоприемник, както и за новосъздаденото М……, е налице задължение за внасяне и деклариране на данъка върху приходите, дължим за периода от датата на възникването им до края на годината.
Гореизложеното е валидно и по отношение на данъка върху социалните разходи, предоставени в натура.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
за приключване, ВиО’

Scroll to Top