Изх. № М-04-29-2
Дата: 30.03.2015 год.
ЗКПО, чл. 248
Относно: прилагане на чл. 248 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на приходи от разпоредителни сделки със земеделски земи и горски територии с променено предназначение, държавна собственост
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено с вх. № М-04-29-2/21.03.2015 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
Министерство на …… извършва разпоредителни сделки със земеделски земи и горски територии с променено предназначение на основание Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ) и Закона за горите (ЗГ). Конкретните правни основания, въз основа на които се извършват разпоредителните сделки, са следните:
?Разпореждане със земи по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ;
?Разпорежданесъс земи по реда на чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ;
?Разпоредителни сделки по чл. 53 от ППЗОЗЗ;
?Разпоредителни сделки по чл. 79, ал. 2, т. 1 от ЗГ и по § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗГ.
Общото във всички разпоредителни сделки по гореизброените правни основания e, че продажбите се извършват посредством сключване на договор с купувачите, както и че цените на продаваните имоти се определят въз основа на изготвена от независим оценител пазарна оценка.
Във връзка с гореизложеното поставяте следния въпрос:
Подлежат ли на облагане по реда на чл. 248 от ЗКПО приходите, реализирани от горепосочените разпоредителни сделки?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Съгласно чл. 1, т. 7 във връзка с чл. 248 от ЗКПО като обект на облагане по реда на този закон се посочени приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия.
Следва да се има предвид, че ТЗ не абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в ал. 1 на чл. 1. Изброяването на търговските сделки и дейности в чл. 1, ал. 1 на ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13, а според ал. 3 на чл. 1 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 от ТЗ (аргумент от чл. 1, т. 2 от ЗКПО, която препраща към чл. 1 от ТЗ, а не само към чл. 1, ал. 1 от същия).
Във връзка с гореизложеното най-общо преценката дали даден приход подлежи или не на облагане по реда на чл. 248 от ЗКПО може да се базира на следния примерен критерий:
Приходите не подлежат на облагане, когато са налице едновременно изпълнение на следните условия:
?приходите се реализират в резултат на действия от страна на бюджетното предприятие, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт и
?цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
От описаната фактическа обстановка е видно, че не е налице изпълнение на елементите на посочения примерен критерий поради това, че продажбите се реализират по пазарни цени. Следователно приходите, реализирани от горепосочените разпоредителни сделки,подлежат на облагане по реда на чл. 248 от ЗКПО.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
за приключване, ВиО’