Р Е Ш Е Н И Е
№ 454
гр.София, 03.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 195/ 2010 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 222/ 22.02.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 195/ 2010 г. по жалба на И. С. К. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Русенски окръжен съд № 438 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 933/ 2009 г. С въззивното решение е обезсилено решение на Русенски районен съд по гр.д. № 1491/ 2009 г и е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на процесуалният въпрос допустимо ли е изменение на предявен установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК в осъдителен такъв. Според някои съдилища не съществува законова пречка за допускане на такова изменение, но в обжалваното решение е прието обратното. За да обезсили първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд е счел такова изменение за недопустимо и е дал указания за произнасяне по първоначално предявения установителен иск.
Настоящият съдебен състав намира, съгласно чл.291 т.1 от ГПК, че правилна е практиката, обективирана в актовете на Софийски окръжен съд от 08.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1063/ 2008 г. и на Софийски градски съд от 18.05.2009 г. по ч.гр.д. № 3690/ 2009 г., според която ищецът по иск по чл.415 ал.1 от ГПК винаги може да направи изменение на иска от установителен в осъдителен до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Това е общото правило на чл.214 ал.1 от ГПК и няма основания да се приеме, че това правило не се прилага когато е предявени установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК. Съображенията, че установителният иск по цитираната разпоредба, има за свое основание твърдения за издадена заповед за изпълнение, са неправилни. Основание на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси по реда на исковото съдопроизводство. Всякакви други факти, които нямат отношение към заявеното в исковата молба материално правоотношение, не са основание на иска по смисъла на чл.214 от ГПК. Ето защо няма никакво значение за основанието на иска дали за спорното вземане има издадена заповед за изпълнение, влязла ли е в сила тази заповед, обезсилена ли е и т.н. Това са обстоятелства, свързани с правният интерес от търсената защита, но те нямат отношение към основанието на иска. Поради това твърденията на ищеца по иск, предявен съгласно чл.415 ал.1 от ГПК, свързани със заповедта за изпълнение, не съставляват основание на иска и изменението на тези твърдения не съставлява изменение на основанието на иска. Ищецът по такъв иск може винаги до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да премине от установителен иск към осъдителен, щом заповедта за изпълнение е обезсилена и той вече няма интерес само от установителна защита.
След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата на И. К. за основателна. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК. Въззивният съд е счел за недопустимо изменението на иска, предявен от И. С. К. против И. Б. Н., докато процесуалният закон не съдържа такава забрана. И. К. е твърдял в исковата си молба, че имал сключен двустранен възмезден договор с ответника Н, по силата на който последния му дължи 3 500 лв за ползвана земеделска култура и 469,38 лв лихви за забава За сумите била издадена заповед за изпълнение против Н. , но последният подал възражение срещу нея. Поради това и на основание чл.415 от ГПК И. К. е поискал вземането му да бъде признато за установено в отношенията му с И. Н. На 28.04.2009 г. ищецът е подал молба до съда, в която е посочил, че заповедта за изпълнение е обезсилена и по този начин е обосновал интереса си от изменение на иска в осъдителен. С определение от 12.05.2009 г. районният съд е допуснал изменението и този съдебен акт е законосъобразен. В съответствие с измененото искане съдът от първа инстанция се е произнесъл по иск за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си по договора и да плати обезщетение за забава. Становището на въззивния съд, че това произнасяне е по непредявен иск или по ненадлежно предявен иск, е неправилно. Първата инстанция се е произнесла точно по заявения иск (след като в съответствие със закона е допуснала изменение на петитума). Поради това въззивният съд е бил длъжен да разгледа спора по същество. Решението за обезсилване на първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.
Въпросът за разноските по настоящето производство следва да бъде решен при условията на чл.294 ал.2 от ГПК – при повторното разглеждане на делото от въззивния съд.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Русенски окръжен съд № 438 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 933/ 2009 г.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: