553-02-16/23.02.2010 г.
ЗДДС, чл.21, ал.2
В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ e изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество, регистрирано по ДДС предоставя правни услуги на холдинг в Австрия, който е данъчен субект, но не е регистриран по ДДС. Поставеният въпрос по прилаганеразпоредбите на ЗДДС е: Следва ли българското дружество да начислява ДДС на австрийското. Следва ли австрийското дружество да се регистрира за целите на ДДС в България?
По повод поставеният в запитването въпрос,Ви уведомяваме следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010г., мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Мястото на изпълнение при доставки на услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, когато получател е данъчно задължено лице се определя, съгласно правилото на чл.21, ал.2 от ЗДДС в сила от 01.01.2010г. Това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
При предоставяне на услуги по чл.21, ал.2 от закона ( в сила от 2010г.) на данъчно задължено лице, установено на територията на Общността, като основание за неначисляване на данък в издаваната фактура следва да се посочва „чл.21, ал.2 от ЗДДС”.
На регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Понятието данъчно задължено лице е определено в чл.3 от ЗДДС. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС,данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.Регламентация относно това, кои лица се считат за данъчно задължени се съдържа и в ал.5, т.2 и ал.6 на цитираната разпоредба.
Предвид текста на чл.97а, ал.2 от ЗДДС задължение за регистрация по този ред възниква за лицата, предоставящи услуги, чието място на изпълнение попада в хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДДС в сила от 01.01.2010г.
Задължението за регистрация възниква и заявление за такава следва да се подаде, не по-късно от 7 дни преди данъкът за доставката да стане изискуем, включително за авансово плащане, като услугата, по повод която се осъществява регистрацията подлежи на облагане. Регистрацията се извършва в тридневен срок съгласно изменението на чл. 101, ал. 8 (бивша ал. 7) ЗДДС.
Регистрацията за целите на получаване, съответно доставяне на услуги, не премахва изискванията към тези лица за спазване на другите им задължения, за евентуална регистрация по закона – въз основа на извършени вътреобщностни придобивания, натрупан облагаем оборот и т.н., съответно възможността за регистрация по избор.
С изменението на чл. 70, ал. 4 ЗДДС изрично се урежда, че лицата, регистрирани за получаване, съответно доставяне на услуги, нямат право на данъчен кредит за данъка върху така получените услуги, съответно за начисления им данък върху стоки и услуги, използвани за доставяните услуги. Съответно изменението на чл. 113, ал. 9 ЗДДС забранява на тези лица да посочват данък в издаваните от тях фактури.
‘