О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1378
гр.София, 23.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на eдинадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1170 от 2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. Я. С., С. Т. С. и И. Ж. А. срещу решение № 380 от 27.03.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 2* от 2007 г.
Ищецът И. Ж. А. обжалва това решение в частта му, с която е оставено в сила решение № 2* от 13.08.2007 г. по гр.д. № 722 от 2005 г. на ВРС за отхвърляне на предявения от него срещу П. С. и С. Т. отрицателен установителен иск за собственост върху реална част от ПИ № 3* по ПНИ на местност „А”, гр. В. с площ от 600 кв.м. Твърди, че решението на Варненския окръжен съд в тази част е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречиво решаван от съдилищата въпрос за наличието на „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочил е решения на ВКС, в които според него този въпрос е решен противоречиво- решение № 2* от 2004 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1* от 2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 1* от 2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1* от 2003 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 359 от 2007 г. по гр.д. № 171 от 2006 г. на ВКС, Четвърто г.о.и решение № 1* от 2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС, Пето г.о.
Ответниците П. Я. С. и С. Т. С. обжалват решението в частта му, с която е отменето решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост за реална част с площ от 400 кв.м. от ПИ № 3* по ПНИ на местност „А”, гр. В., очертана с червен контур на скицата на лист 97 от гр.д. № 722 от 2005 г. на ВРС при граници на частта: ПИ № 2* от две страни път и от четвърта страна- останалата част от ПИ № 3* и вместо това е постановено решение за приемане за установено между страните, че ответниците не са собственици на тази част от ПИ № 3* Т. , че решението на Варненския окръжен съд в тази част е недопустимо, неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и 3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Считат, че е налице противоречива съдебна практика по следните въроси: 1. За допустимостта на отрицателния установителен иск, 2. За наличието на правен интерес за ищците, когато основават правата си на решение на ПК за признаване правото на собственост, 3. За основателността на иска, въпреки че не е установена идентичността между притежавания от праводателя на ищеца имот, имотът, който е възстановен с решение на ПК и процесният имот, 4. З. дали може да се постанови решение за несъществуващ имот към момента на постановяването му, 5. З. има ли законно основание за ответниците да изкупят по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ предоставен за ползване имот с площ над 600 кв.м., 6. За допуснатото от съда процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доводи на страните и настъпилите след подаване на исковата молба промени по въпроса чия собственост са спорните 400 кв.от имота. Като решения на ВКС, в които тези въпроси са противоречиво решени са посочени: решение № 1* от 20.01.2009 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1* от 13.11.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС, решение № 1* от 22.01.2009 г.по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1* от 14.07.2004 г. по гр.д. № 593 от 2003 г., решение № 1* от 20.10.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1* от 14.11.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС и решение № 1* от 24.02.2009 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. Освен това твърдят, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответниците са станали собственици на 600 кв.м. от ПИ № 3* по ПНИ на м.”А”, гр. В., тъй като този имот им е бил предоставен за ползване по реда на ПМС № 21 от 1967 г., тъй като са били налице основанията на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на този имот /тъй като същият е бил застроен още през 1974 г. с масивна сграда със разгърната площ от 32,40 кв.м./ и тъй като ответниците са упражнили правото си да изкупят този имот по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За останалата част от ПИ № 3* с площ от 400 кв.м. въззивният съд е приел, че ответниците все още не са придобили правото на собственост, тъй като това право не може да се придобие само по силата на плащане на тези 400 кв.м., а придобиването може да стане само въз основа на влязъл в сила административен акт по пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба на ищеца, че в обжалваното решение въпросът, затова дали в процесния имот има сграда, е решен в противоречие с приетото в посочените от него решения на ВКС: В посочените решения на ВКС е прието, че при решаване на въпроса дали в един имот е изградена „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се обсъди дали постройката е такава по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В обжалваното решение съдът е изложил мотиви защо счита, че изградената в имота на ответниците постройка е такава по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Евентуалната неправилност на този извод на съда касае направилна преценка на събраните по делото доказателства за характера и вида на изградената постройка, а не неправилно решаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което би могло да е основание за касационно обжалване на решението по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Не е налице противоречиво решаван въпрос за допустимостта на иска в обжалваното решение и в посоченото от касаторите-ответници решение № 1* от 20.01.2009 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. В това решение на ВКС е прието, че за ищеца липсва правен интерес да отрича правата на ответниците, след като не е установил по категоричен начин правото на собственост на своя праводател. В обжалваното решение на ВОС не е прието нещо различно от правна страна. Различният извод на съда относно това, дали ищецът е доказал правото на собственост на праводателя си, не е в резултат на различно решаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, а е последица от различните събрани по двете дела доказателства и различната преценка на съда, затова дали е доказано правото на собственост на праводателя на ищците, която преценка не може да бъде проверявана в настоящото производство по чл.280 от ГПК.
Не е налице противоречиво решаван въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск в обжалваното решение и в решение № 1* от 13.11.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС. Според това решение на ВКС, отрицателният установителен иск, предявен от лице, на което е възстановено правото на собственост с решение на поземлена комисия, е недопустим, тъй като с него ищецът цели прехвърляне на доказателствената тежест. Това решение няма отношение към настоящия случай, по който липсват категорични доказателства административната процедура за въстановяване на собствеността върху имота на ищеца да е приключила- по делото е представено решение на ПК-гр. Варна № 646 от 06.10.1999 г. само за признаване правото на собственост на ищеца върху част от стар имот № 7* но не и за възстановяване на собствеността върху този имот, а и към това решение няма заверена от ПК скица, каквато изисква чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ.
Липсва противоречиво решаван материалноправен или процесуалноправен въпрос в обжалваното решение и в решение № 1* от 22.01.2009 г.по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 1* от 14.07.2004 г. по гр.д. № 593 от 2003 г.: Според касаторите-ответници в тези решения имало различно решаване на въпроса за основателността на иск за собственост при липсата на идентичност на притежавания от праводателя на ищеца имот и възстановения с решението на ПК имот. Изводът за основателност или неоснователност на иск за собственост в различните решения е различен, не поради различно решаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, а поради различните събрани по различните дела доказателства и както бе изложено по-горе, правилността на преценката на съда на тези доказателства не може да бъде проверявана в произвоството по чл.288 от ГПК.
Не е налице противоречиво решаван от съдилищата въпрос, затова как се придобива право на собственост по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на предоставен за ползване имот за площта над 600 кв.м. В представените към изложението по чл.284, ал.3,т.1 от ГПК на касаторите-ответници решения на ВКС този въпрос не е разглеждан. Не са посочени други решения на ВКС или на други съдилища, в които горепосочения въпрос да е решен по начин, различен от този в обжалваното решение.
Този въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като решаването му е уредено в нормите на пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на чл.28, ал.6 и 7 от ППЗСПЗЗ, които са пълни и ясни и не се нуждаят от тълкуване. Съгласно тези норми, предоставената за ползване площ над изкупената по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ площ от 600 кв.м. се възстановява на бившите собственици, ако е с площ от над 250 кв.м., а ако е с площ под 250 кв.м. се предоставя за изкупуване на бившите ползуватели. Въпросът дали от площта над 600 кв.м. може да се образува самостоятелен имот, който да се възстанови на бившите собственици, или тази площ над 600 кв.м. ще се заплати от бившите ползуватели на бившите собственици и ще стане собственост на бившите ползуватели, се решава с плана по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай има влязъл в сила план по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрен със заповед № РД-1-7706 /410/ от 15.11.2003 г., публикувана в ДВ бр.9 от 03.02.2004 г., в който спорните 400 кв.м. над изкупените от ответниците 600 кв.м. от бившия имот пл. № 7* са обособени като част от имот № 3* от ПНИ,собственост на ищеца. Тоест, както правилно е приел въззивния съд, няма административен акт по пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който да определя тези 400 кв.м. като част от имота на ответниците, а напротив- има влязла в сила заповед за одобрение на ПНИ, според която тези 400 кв.м. са част от имота на ищеца.
Не е налице противоречиво решаван процесуалноправен въпрос по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ в обжалваното решение и в посоченото от касаторите-ответници решение № 1* от 24.02.2009 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. Няма противоречие в становищата и в практиката на съдилищата по въпроса, че при постановяване на решенията си съдилищата следва да обсъждат всички събрани по делата доказателства. Нарушението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, ако е допуснато от въззивния съд по настоящото дело, е основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 380 от 27.03.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.