О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1138
гр.София, 16.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 1041 от 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Г., Ц. Ц. П., С. И. Г. и Г. И. Г. срещу решение от 07.04.2009 г. по гр.д. № 34 от 2009 г. на Окръжен съд- гр. М., с което е отменено решение от 03.09.2008 г. по гр.д. № 151 от 2007 г. на Районен съд- гр. М. и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу „А” А. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху имот с площ от 1310 кв.м. с кад. № 6* по плана на гр. М. от 1997 г., идентичен с имот с идентификатор № 4* по кадастралната карта на гр. М. от 2006 г., включен в УПИ * от кв.366 по регулационния план на града.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и нарушение на съществени процесуални правила- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че в решението на въззивния съд няма мотиви; че съдът допуснал процесуално нарушение като събрал доказателства за актуалното състояние на ответника след даване ход на делото по същество; че е взел предвид обстоятелството, че правото на собственост на ищците върху процесния имот било възстановено с решение на ПК още през 1992 г., с което им било признато правото на обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ; че съдът няма право да не зачита и да обявява за незаконосъобразно решение на административен съд по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за определяне на свободната за възстановяване площ от имота и че не било взето предвид, че с представения по делото АДС незаконно бил одържавен вече възстановения на ищците земеделски имот.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не са посочени конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, или които да са решавани противоречиво от съдилищата или които да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторите се позовават само на едно решение на ВС: решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр.д. № 3* от 1960 г. на ВС, Първо г.о.
Ответникът по жалбата „ А. ” А. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че процесният земеделски имот е част от капитала на ответното дружество „А” А. , което е било приватизирано през 1999 г.- преди възстановяването на собствеността върху този имот на ищците от ПК-гр. Монтана с решението й от 04.07.2001 г. Поради това и с оглед разпоредбите на пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и пар.11 от ДР на ЗПСПК съдът е приел, че решението на ПК-гр. Монтана е материално незаконосъобразно и не легитимира ищците като собственици на процесния имот и че ищците като наследници на бившия собственик на този имот имат право само на обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, но не и на реално връщане на собствеността. Приел е, че решението на административния съд по адм.д. № 141 от 1999 г. няма обвързващо действие за съда, тъй като по това дело бил разгледан и решен въпроса за регулационния статут на имота, но не и за правото на собственост върху този имот.
Това решение не противоречи на посоченото от касаторите решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр.д. № 3* от 1960 г. на ВС, Първо г.о. В решението на ВС и в обжалваното решение на Окръжен съд- гр. М. е решен по един и същ начин материалноправният въпрос затова, кои са предпоставките за уважаване на предявен ревандикационен иск- и в двете решения е прието, че за уважаване на ревандикационен иск е необходимо да се докаже наличието на три предпоставки: че ищецът е собственик на процесната вещ, че ответникът владее или държи тази вещ и че ответникът няма основание за това владение или държание, като в конкретния случай искът е бил отхвърлен, тъй като съдът е приел за недоказана първата от тези предпоставки, а именно, че ищците не са собственици на процесния имот.
Тъй като не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касационното обжалване на решението на Окръжен съд-гр. Монтана не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.04.2009 г. по гр.д. № 34 от 2009 г. на Окръжен съд- М. по жалбата на Г. Ц. Г., Ц. Ц. П., С. И. Г. и Г. И. Г..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.