О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1232
гр.София, 03.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1139 от 2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. К., С. М. В., К. Н. М., П. Н. И., Т. Н. М., Т. Н. М., М. С. П., С. С. Г., Т. С. Т., Е. С. Т., И. И. И., И. С. Н., Б. Г. В. и Н. Г. И. срещу решение № 150 от 11.03.2009 г. на Д. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 802 от 2008 г., с което е отменено решение № 74 от 14.10.2008 г. по гр.д. № 267 от 2007 г. на Т. районен съд и вместо него е постановено ново решение за допускане на делба на дворно място с площ от 900 кв.м., представляващо УПИ XI-508 в кв.86 по ПУП на гр. Т., ведно с построеното в него жилище със застроена площ от 65 кв.м., оставен в наследството на Д. Т. П. и П. Н. П.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса за придобиването по давност на наследствен имот, който се владее само от един от наследниците. Като практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи са посочени две решения на ВКС: решение № 414 от 13.06.2002 г. по гр.д. № 18 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 600 от 20.10.2003 г. по гр.д. № 300 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о.
Ответниците по жалбата А. Г. Д., Ж. Г. И., Н. Г. С., Т. Г. И., М. Т. М., Г. Д. Д. , П. Г. Д. и Д. Г. Н. /последните трима конституирани като наследници на починалата след постановяване на въззивното решение А. Т. Д./ не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението за допускане на делба на процесния имот, въззивият съд е приел, че този имот е придобит от Д. Т. П. и П. Н. П. по време на брака им на основание влязло в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Приел е, че въпреки че П. Н. П. е ползвала процесния имот след смъртта на съпруга си Д. Т. П. през 1991 г. до смъртта си през 2007 г., тя не е придобила целия имот по давност, тъй като не е установено да е отблъснала владението на останалите сънаследници и съсобственици. Поради това е приел за неоснователно възражението на ответниците по иска за придобиване на имота по давност от П. П. и е допуснал делба между всички наследници на Д. П. и П. П.
Това решение не противоречи, а напротив напълно съответства на трайната практика на ВКС, обективирана и в посочените от касатора две решения, според която сънаследникът е владелец за своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници и за да установи владение върху целия имот следва да отблъсне владението на останалите сънаследници, като демонстрира ясно и недвусмислено пред тях, че счита имота само за свой и че го владее само за себе си. Същото е прието и в обжалваното решение, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение срещу решение № 150 от 11.03.2009 г. на Д. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 802 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.