94-00-82
22.04.2013 г.
ЧЛ. 2, ЧЛ.6 И ЧЛ. 7 ОТ ЗДДФЛ;
ЧЛ.4 ОТ ЗДДФЛ;
ЧЛ.4, АЛ.4 ОТ ЗДДФЛ;
ЧЛ.12, АЛ.1 ОТ ЗДДФЛ;
ЧЛ.67, АЛ.1 ОТ ЗДДФЛ
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. №….. относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
Физическо лице с българско гражданство, работи и пребивава целогодишно в Република Гърция, в която се осигурява и плаща данък върху дохода си. Лицето е собственик на търговско дружество, регистрирано в Република Гърция по специален закон, засягащ дружества работещи в областта на корабоплаването, чиито приходи от дейността не се считат с произход от Република Гърция или Република България. Съгласно същият закондивидентите, получавани от собствениците на тези дружества, не подлежат на облагане с данък в Гърция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1. Физическото лице задължено ли е да плати данък върху доходите от дивидент по силата на ЗДДФЛ?
Предвид липсата на пълнота в изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Обект на облагане по ЗДДФЛ са доходите на местните(МФЛ) и чуждестранните физически лица (ЧФЛ). МФЛ са носители на задължението за данъци, за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. ЧФЛ са носители на задължението за придобити доходи от източници в Република България (чл. 2, чл.6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
Статутът на лицето като местно/ чуждестранно за целите на ЗДДФЛ се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от неговото гражданство. МФЛ по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната, или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България.
Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност (чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ).
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постояненадрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
ЧФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4(чл.5 от ЗДДФЛ).
В случай, че лицето се самоопредели като местно за целите на ЗДДФЛ предвид гореизложеното, за него се явяват облагаеми доходите от всички източници, придобити през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон (чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ). Следователно и изплатеният му доход от дивидент от чуждестранното търговско дружество с дейност в областта на корабоплаването, се явява доход, придобит от източник в чужбина и като такъв подлежи на облагане с окончателен данък съгласно чл.38, ал.1, т.2, б. „б” от ЗДДФЛ. Данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до края намесеца, следващ тримесечието на придобиването му в съответствие с разпоредбата на чл. 67, ал.1 от ЗДДФЛ и в същия срок подлежи на деклариране съгласно чл. 55, ал.2 от закона с декларация образец 4001. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП (ТД на НАП) по постоянен адрес на МФЛ и данъкът се превеждапо сметка на републиканския бюджет на същата ТД на НАП (чл. 68, ал. 1 от ЗДДФЛ). Лицето следва да подаде и годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ, като посочи получените доходи от дивиденти в Приложение № 8, част І на ГДД– образец 2001а, утвърден със заповед № ЗМФ-1822/22.12.2010 г. на Министъра на финансите.
В случай, че лицето се самоопредели като чуждестранно за целите на ЗДДФЛ предвид посочените по-горе законови критерии, на облагане подлежат само доходите му, получени от източници в Република България. Доколкото източникът на дохода от дивидент се явява доход от източник в чужбина, придобит от ЧФЛ, то същият попада извън обхвата на облагаемите по ЗДДФЛ доходи и не подлежи на облагане и деклариране по реда на този закон.
Вън от горното, следва да имате предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Когато със съответната страна, няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), местните физически лица, които имат доходи от тази страна, при определянето на данъка ползват данъчен кредит по реда и при условията на чл.76 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘