О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр.София, 24.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Б. И. гр.д. № 355/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане за допускане на касационно обжалване на Т. И. В. на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 736/ 16.12.2008 г. по гр.д. № 912/ 2008 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд – П. по гр.д. № 242/ 2008 г., отхвърлящо предявените от жалбоподателката против община П. искове за отмяна на уволнението на същата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане обезщетение за оставане без работа в размер 2 340 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, както и че в него са разгледани въпроси имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такъв въпрос бил този, дали уволнението от страна на работодателя с предизвестие настъпва с изтичане на срока на предизвестието или с връчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Според жалбоподателката връчването на заповед е задължителен елемент от състава на уволнението, което било прието и в решение на ВКС, ІІІ г.о. № 503/ 212.03.2001 г. Вторият съществен въпрос бил подлежи ли на правораздавателен контрол извършеният от работодателя подбор при съкращаване на щата, на който въпрос не бил даден отговор от въззивния съд. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – община П. оспорва жалбата. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичане на срока на отправеното предизвестие, а дори да не било така, в случая връчването на заповедта за прекратяване е валидно извършено след като е изтекъл отпускът по болест на ищцата, поради което същата не се ползвала от закрила по чл.333 от КТ. Твърди, че не е имал задължение да извършва подбор, тъй като е съкратил единствена щатна бройка от щата, която е заемала ищцата, както и че не е извършвал такъв подбор.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът за това, кога се счита прекратен един трудов договор, след като работодателят е отправил на работника предизвестие за прекратяване, действително е съществен материалноправен въпрос, обаче той е разрешаван противоречиво от съдилищата. Трайната практика на ВКС е, че прекратяването настъпва след изтичане на срока на отправеното предизвестие. Заповедта за прекратяване има само декларативен, но не и конститутивен ефект. Цитираното от жалбоподателката решение № 503/ 22.03.2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. не е дало противоречиво на тази практика разрешение. С това решение е разгледан спор за прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, без предизвестие от страна на работодателя. Естествено, в такъв случай прекратяването не може да настъпи от друг момент, освен от датата на връчването на заповедта за прекратяване. При отправено предизвестие постановката е друга, като за противоречива съдебна практика по този въпрос не са навадени доводи от страна на касатора.
Съществен е и процесуалноправният въпрос подлежи ли на правораздавателен контрол извършеният от работодателя подбор при съкращаване на щата, но и този въпрос не е налице противоречива съдебна практика. Не може да има съмнение, че отговорът на този въпрос е положителен, в тази насока са и представените към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване копия от съдебни решения. Обаче въззивното решение, чието касационно обжалване се иска да бъде допуснато, не съдържа произнасяне по този въпрос. То съдържа произнасяне по въпроса, че когато се съкращава единствена щатна бройка от разписанието, за работодателя не съществува задължение да извърши подбор. А по този въпрос самата жалбоподателка заявява, че спор няма и че той е разрешаван безпротиворечиво от съдилищата.
Съответно съдът не намира да са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 736/ 16.12.2008 г. по гр.д. № 912/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: