Определение №100 от по гр. дело №1520/1520 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
 
София, 25. януари 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков
                                                ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова
                                                                        Марио Първанов
 
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1520 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Хасковския окръжен съд от 02.04.2009 г. по гр.д. № 494/2008, с което е потвърдено решението на Димитровградския районен съд от 20.08.2008 г. по гр.д. № 786/2007, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят Г. Г. Г., представляван от адв. Д от ХАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуаноправните въпроси за задължението на съда де се произнесе по пороци на сделката, чието разваляне се претендира, за правното значение на свидетелските показания, депозирани преди свидетелят да бъде конституиран като страна по делото и за задължението на съда да обсъди признанията на всяка от страните по делото, както и по материалноправния въпрос за значението на частичното неизпълнение и кога то е незначително с оглед интереса на кредитора, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Д. Г. Г. и М. С. Г. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първият етаж на сградата е прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане през 1979 г., а вторият през 1993 г., като и двата договора са изпълнявани надлежно от приобретателя, но не и от неговата съпруга, до смъртта на прехвърлителя, а след това по отношение на неговата съпруга – до началото на 2007 г., когато отношенията между тях се влошават. Въпреки влошените отношения приобретателят продължава да изпълнява задълженията си, доколкото те се приемат от истцата, която започва да получава грижи и от по-големия си син. Доколкото до предявяването на исковете на 02.08.2007 г. има частично неизпълнение на задълженията, то е незначително с оглед интереса на кредитора предвид продължителното надлежно изпълнение както на първия, така и на втория договор, което свидетелства за доброто изпълнение на първия. Без правно значение е неполгането на грижи от съпругата на приобретателя.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд са разрешени различни правни въпроси, но нито един от повдигнатите не е разрешен противоречиво. Повдигнатите правни въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съдът може да се произнесе по наличието на пороци в една сделка, само ако съответният порок е предявен с иск или възражение. Когато се претендира развалянето на един договор поради неизпълнение, съдът може да се произнесе по наличието на пороци при сключването му, ако е сезиран от ищеца с иск. Когато е сезиран с повече искове, съдът се произнася първо по съществуването на претендираните пороци, които водят до нищожност на договора, след това по пороците, които водят до унищожаване и накрая по претендираните основания за разваляне или отменяване на договора. Когато се претендират последиците на един договор, съдът може да се произнесе по наличието на пороци при сключването му, ако е сезиран от ответника с възражение или с иск. Свидетелските показания на лице, което не е конституирано като страна по делото са допустими, но се преценяват от съда, като се отчита евентуална заинтересованост на свидетеля. Съдът е длъжен да обсъди признанието на отделни факти от страна по делото, доколкото те имат значение за решаването му. Значителността на частичното неизпълнение се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото, като правно значение имат: неизпълнената част в количествено и качествено отношение и продължителността на забавянето, а при договорите с продължително изпълнение – и съпоставката между продължителността на надлежното изпълнение и продължителността на неизпълнението или непълното и неточното изпълнение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 02.04.2009 г. по гр.д. № 494/2008.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 

Scroll to Top