ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 600
София, 03 . юни 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 138 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен съд от 20.10.2009 г. по гр.д. № 878/2009, с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд от 28.07.2009 г. по гр.д. № 781/2009,са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража, , когато наказателното преследване е прекратено поради изтичането на давност по чл. 2 , ал. 1, т. 2 ЗОДВПГ.
Недоволен от решението е жалбоподателят И. К. К. , представляван от адв. А от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуаноправните въпроси за задължението на съда служебно да определи правната квалификация на предявения иск и по материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за вредите от незаконно задържане под стража, когато наказателното преследване е прекратено поради изтичането на давност, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата П. на Република България не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е бил задържан на 23.12.1992 г. под стража по едно обвинение, като през 1993 г. му е предявено друго обвинение, двете дела са съединени, след което на 30.08.1993 г. е освободен поради заменянето на мярката с по-лека; и отново задържан на 04.10.1993 г. и освободен на 06.05.1994 г., след което на 18.02.2004 г. наказателното производство е прекратено поради изтичането на давност. Обезщетение поради незаконност на задържанията (чл. 2, ал. 1 т. 1 ЗОДВПГ) не се претендира, тъй като не се и твърди последващо тяхно отменяване поради липса на законово основание, а претендираното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДВПГ не се дължи, тъй като наказателното производство не е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но процесуалноправният не се решава противоречиво от съдилищата, а материалноправният е решен в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че страната не е длъжна да знае право и не е длъжна да сочи правната квалификация на предявения от нея иск. Тя е длъжна да посочи съдържанието на претендираното от нея право (в петитума на исковата молба) и фактите и обстоятелствата, от които то произтича (в основанието на исковата молба). Ако страната посочи правна квалификация, това не обвързва съда, който е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск. Обстоятелството че страната е възприела и е съгласна с приетата от съда правна квалификация, не означава, че съдът не е изпълнил служебните си задължения. Материалноправният въпрос за дължимостта на обезщетение за вредите от незаконно задържане под стража, когато наказателното преследване е прекратено поради изтичането на давност, не се разрешава противоречиво от съдилищата нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като той е решен в т.т. 8 и 13 ТР № 3/2004. Вредите от задържането под стража са част от вредите от неоснователното повдигане на обвинение и за всички тях се определя общо обезщетение, а обезщетение за вреди от неоснователно обвинение не се дължи, когато обвинението е повдигнато преди наказателното преследване да е погасено по давност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 20.10.2009 г. по гр.д. № 878/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.