ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
София, 29. януари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1590 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Ловешкия окръжен съд от 26.05.2009 г. по гр.д. № 449/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са уважени предявените искове за прогласяване на нищожността на договор за продажба поради привидност на явната и противоречие със закона на прикритата сделка и установителен иск за собственост на продадения имот.
Недоволен от решението е жалбоподателят “К” О. , Пловдив (в ликвидация), представляван от адв. Г от ЛАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на свидетелски показания за доказване на договор за заем над 1.000 лева и по материалноправните въпроси за правното значение на момента на отпускането на заема, обезпечен с фидуциарно прехвърляне на собствеността и за порока на такава сделка, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата Д. В. Д. и П. Н. Д. , представлявани от адв. Л от ЛАК, я оспорват, като считат, че правилно въззивният съд е приел, че договорите да продажба и заем са свързани, което се установява от сключения същия ден предварителен договор за обратно изкупуване и извънсъдебните признания на ответницата, депозирани по воденото срещу нея следствено дело.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истците са прехвърлили на ответницата процесния имот, за да обезпечат връщането от трето лице на заем, отпуснат друг кредитор, който я е посочил като лице, което да придобие обезпечението. Връзката между отпуснатия заем и продажбата се установява от предварителния договор за обратно изкупуване, сключен при изповядане на нотариалния акт, по който е прието едно частично плащане, както и от извънсъдебните признания на купувачката, депозирани по воденото срещу нея следствено дело.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена) и не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд повдигнатите правни въпроси не са разрешени противоречиво. Различните правни изводи по отделните дела не се основават на различно приложение на закона, а на различни факти по делото. Повдигнатите въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че договори на стойност над 1.000 лева (при действието на чл. 133, ал. 1, б. “в” ГПК, изм. ДВ, бр. 64/1999) не може да се доказват с разпит на свидетели, когато между страните, които са ги сключили (или техни правоприемници) се претендират правните им последици. Ограничението за свидетелски показания не важи, когато договорът има значение за други правоотношения между същите страни или за правоотношенията между различни страни. Прехвърлянето на собственост като обезпечение за изпълнението на едно задължение противоречи на закона, когато е извършено преди възникването на задължението за връщане на получен заем (сключване на договора и предаване на заетата сума, тъй като договорът е реален). Продажбата с уговорка за обратно изкупуване е частен случай на първата хипотеза. Извънсъдебните признания на купувача, че прехвърлянето обезпечава връщането на заем, е начало на писмено доказателство. Предварителният договор за обратно изкупуване, сключен едновременно с продажбата, доказва фидуциарността на прехвърлянето, като достоверността на датата на предварителния договор се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Прехвърлянето на собственост като обезпечение за изпълнението на друго задължение може да съчетава привиден договор за продажба и прикрито съглашение, което според конкретните обстоятелства, може да противоречи или да заобикаля закона.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд от 26.05.2009 г. по гр.д. № 449/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.