ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
София, 05. февруари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1640 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския апелативен съд от 25.05.2009 г. по гр.д. № 44/2009, с което по реда на чл. 218з ГПК са уважени частично предявените искове по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Недоволни от решението са жалбоподателите М. И. Б. , Т. В. Б. и И. В. Б., представлявани от адв. Р от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуаноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата П. В. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е върнал 9.670 лева от претендираната част от заема, като е изплатил задължение на ищеца към негов кредитор, който е удостоверил надлежно в разписка получените плащания от ответника и отнасянето им в погашение на задължението на ищеца. Ищецът не е плащал по задължението си по записа на заповед, тъй като съвпадащите по време и размер плащания с тези по разписката са удостоверени на гърба на записа на заповед с подписа на ищеца като длъжник.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди и прецени всички събрани доказателства по делото в т.ч. отбелязванията върху записа на заповед и разписката от кредитора на ищеца. Издадената разписка от кредитора удостоверява както получаването на престацията, така и самоличността на третото лице, изпълнило чуждото задължение. Длъжникът (ищеца), чието задължение е погасено, може да се брани с възражение, че неговото задължение не е съществувало било защото не е възниквало, било защото вече е било погасено по друг начин. При липсата на спор, че задължението на ищеца е възникнало, погасяването му от ищеца не може да бъде удостоверено от негови (не на кредитора) отбелязвания на гърба на записа на заповед, който го материализира.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд от 25.05.2009 г. по гр.д. № 44/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.