О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр.София, 08.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 100/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. В. А., Ф. Х. А. и Т. М. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 144/ 06.11.2009 г. по гр.д. № 279/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Районен съд Омуртаг по гр.д. № 97/ 2009 г. в частта, в която е обявен за недействителен по отношение на А. С. Г. договорът за дарение, сключен с нотариален акт № 1* т.І, рег. № 1* н.д. № 156/2006 г. на нотариус Св. Г. за дарената от М. В. А. на дъщеря му Т. М. В. ? ид.ч. на описания в нотариалния акт недвижим имот.
Със същото въззивно решение е отменен първоинстанционният съдебен акт в частта, в която е уважен предявеният от А. С. Г. иск за обявяване на недействителността на договора за дарение на собствената на Ф. Х. А. ? ид.ч. от имота, след което въззивният съд е постановил ново решение по същество, с което искът е отхвърлен за тази ? ид.ч. Касаторите обаче изрично са уточнили, че обжалват въззивното решение само в частта, в която е потвърдено решението на районния съд. Следователно в останалата част въззивният съдебен акт следва да се счита влязъл в сила, тъй като жалба от легитимираната страна (А. Гецов) в отхвърлителната част не е постъпила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният е постановил решението си, отговаряйки положително на материалноправния въпрос – могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение. Според касаторите на този въпрос се дава противоречив отговор в практиката на съдилищата, като са цитирани решение № 162 от 20.05.1982 г. по гр.д. № 805/ 1982 г., І г.о. на ВС, решение № 855 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 123/ 2003 г., ІІ г.о. на ВКС и решение № 399 от 27.05.2004 г. по гр.д. № 668/ 2003 г., ІІ г.о. на ВКС. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация А. С. Г. оспорва жалбата и моли, ако атакуваното решение бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение (в частта, в която се уважава иска срещу касаторите) – за основателно.
Цитираните в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд действително разрешават противоречиво въпроса възможно ли е да се обяви за недействителен спрямо кредитор договор, с който длъжникът му се разпорежда в полза на трети лица със свои права, които процесуалният закон е обявил за несеквестируеми. В решение № 162 от 20.05.1982 г. по гр.д. № 805/ 1982 г., І г.о. на ВС са изложени съображения, според които „Не могат да бъдат предмет на отменителния иск разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение”. А в решение № 855 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 123/ 2003 г., ІІ г.о. на ВКС и решение № 399 от 27.05.2004 г. по гр.д. № 668/ 2003 г., ІІ г.о. на ВКС е прието, че „несеквестируемостта .. отпада вследствие на сделката” и че „ …с разпореждането с една несеквестируема вещ отпадат облагите на несеквестируемостта”. Следователно касае се за въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, а този въпрос е от значение за конкретното дело, защото тъкмо отговорът по него е дал основание за уважаване на иска. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел постановяване на решение по чл.291 от ГПК.
Съгласно чл.69 т.2 от ГПК вр. чл.18 ал.2 т.2 вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с оглед данъчната оценка за ? ид.ч. от недвижимият имот, дължимата в касационното производство държавна такса възлиза на 49,28 лв. На касаторите следва да се даде възможност да я внесат под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 144/ 06.11.2009 г. по гр.д. № 279/ 2009 г. в частта, в която е потвърдено решение на Районен съд Омуртаг по гр.д. № 97/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 49,28 лв (четиридесет и девет лева, двадесет и осем стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държана такса, или за връщане на жалбата – при изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: