В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. № от 09.02.2017 г., относно прилагане на разпоредбите на ЗДДС и ЗКПО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Новорегистрирана фирма в България „А“ ООД започва търговска дейност като купува стока от Китай /сделките се извършват по интернет и стоката се заплаща по банков път/. Стоката се доставя в САЩ в складовете на платформата Амазон и до продажбата на краен клиент е собственост на българското дружество. Платформата Амазон извършва рекламна дейност и издава фактура за същото към българската фирма „А“ ООД. При наличие на покупка от краен потребител стоката се продава /доставя се на клиент пак от платформата Амазон/ и към 31 число на всеки месец платформата издава отчет за извършени приходи /900 единици/ и разходи /500 единици/, като: извършени продажби, дефектна стока, върната стока, реклама, други разходи, куриерски услуги и минимален депозит внесен от българското дружество, както и преводи по сметка на последното. Също така посочвате, че за 2015 г. дружеството декларира в годишната си декларация за 2015 г. приходи 900 единици и разходи 500 единици. Платформата Амазон разширява дейността си и извършва реклама и доставя стока на клиенти от ЕС.
Зададени са следните въпроси:
1.Оборота, които се извършва облагаем оборот ли е?
2.По българското законодателство печалбата 400 единици ли е?
3. Този оборот трябва ли да се вземе предвид и при достигане на 50 000 лв. да възникне задължение за задължителна регистрация по ЗДДС?
4. Дружеството трябва ли да се регистрира по ДДС при условие, че оборота към Германия е по-малък от прага в тази страна?
5. Ако общия оборот от продажби във всички държави /без България/ достигне 50 000 лв. възниква ли задължение за задължителна регистрация по ДДС?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка и тъй като след поредна кореспонденция с НАП не сте идентифицирали дружеството, за което задавате въпроси, а писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, изразяваме следното принципно становище.
Първи, трети и пети въпрос: В чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
По отношение определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС се взема предвид сумата на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите със ставка нула. Съгласно чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Мястото на изпълнение при доставки на стоки се определя по реда на чл. 17, ал. 1, съответно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не. Съгласно тези разпоредби, ако при прехвърляне на собствеността върху стоката, тя се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставка ще е там, където се намира стоката при прехвърляне собствеността й, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й към получателя – във случай мястото на изпълнение е извън територията на страната /България/.
Предвид гореизложеното, тъй като доставките на стоки са с място на изпълнение извън територията на страната, същите не формират оборот за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е предвидено за всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
За да е налице задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 от закона е необходимо да са изпълнени кумулативно няколко условия:
– данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, ако е получател на услуги;
– мястото на изпълнение на услугата да е на територията на страната и да е облагаема;
– данъкът да е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2
Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В следващите разпоредби на чл. 3 се определя кои дейности представляват независима икономическа дейност и кои не се третират като такава. Съгласно ал. 2 на посочената по-горе разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Предвид гореизложеното, българското дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на характера на доставката е необходимо да се определи нейното място на изпълнение. Мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя по реда на чл. 21 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Тъй като българското дружество е установило независимата си икономическа дейност в страната, мястото на изпълнение на доставките на рекламни услуги е на територията на България.
Последното от условията, което следва да е изпълнено е данъкът да е изискуем от получателя. По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Предвид гореизложеното за българското дружество възниква задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1.
Втори въпрос: Предмет на дейността на дружеството е електронната търговия със стоки чрез платформата Амазон. Независимо от това, че търговията се осъществява по електронен път, счетоводството на предприятието следва да е основано на общите принципи за текущо отразяване на стопанските операции, принципа на начисляването, принципа за съпоставимост на приходи и разходи и др., посочени в Закона за счетоводството и според изискванията на приложимите счетоводни стандарти.
Съгласно чл. 18 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба. Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба. Разпоредбата на чл. 22 от закона, определя че данъчният финансов резултат се формира, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:
1. данъчните постоянни разлики;
2. данъчните временни разлики;
3. други суми в случаите, предвидени в този закон.
Определение за счетоводен финансов резултат е дадено в § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО: „Счетоводен финансов резултат е печалбата /загубата/ по отчета за приходите и разходите /отчета за доходите/ за определен период преди начисляването на разходите за данъците от печалбата“.
Видно от посочените разпоредби ЗКПО определя формирането на данъчен финансов резултат на база счетоводния финансов резултат, формиран като се вземат предвид отразените в отчета за приходи и разходи данни за отчетния период. Както по-горе беше посочено приходи и разходите на едно предприятие са формират при спазване на изискванията на счетоводните стандарти, ЗСч и възприетата индивидуална счетоводна политика.
Националната агенция за приходите /НАП/ има определени компетентности, които са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/. НАП осигурява обслужване данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията. Извън компетентността на агенцията е изразяване на становища относно счетоводното отчитане и формиране на счетоводния финансов резултат на предприятие, поради което в настоящия отговор НАП не може да се ангажира с конкретен отговор относно формиране на счетоводен финансов резултат на дружеството по начина, предложен в запитването.
Четвърти въпрос: Тъй като зададеният от Вас въпрос относно регистрация на българското дружество в Германия е свързан с прилагане на законодателството на Федерална република Германия, НАП не е компетентна да изрази становище.
Следва да имате предвид при следваща кореспонденция с НАП ще получете конкретен отговор на подадените от Вас запитвания единствено при условие, че идентифицирате заинтересованото лице – за регистрирани в регистър БУЛСТАТ или в Агенция по вписванията лица – наименованието /фирмата/ на лицето, ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК, определен от Агенция по вписванията, адрес на управление и адрес за кореспонденция съгласно ДОПК. Запитванията следва да са подписани от представляващия подател или от Вас като упълномощено лице /след представяне на пълномощно/. Когато запитването се подава по електронен път, същото следва да е подписано с електронен подпис.