прилагане на ЗМДТ .

В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. № 31.01.2017 г., относно прилагане на ЗМДТ .
Зададени са следните въпроси касаещи облагането на язовири на Община Р, публична общинска собственост, които са предоставени на концесия и не са попадащи в границите на организираното сметосъбиране :
1. Когато водните обекти /язовири/ са предоставени за ползване по договори за концесия попадат ли в изключението на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ и следва ли концесионерите да заплащат ДНИ?
2. Ако концесионерите дължат ДНИ, следва ли да подават декларация по чл. 14 от ЗМДТ за ползваните от тях язовири на концесия и следва ли размерът на данъка да се определи като язовир, частна собственост?
3. Ако концесионерите на водни обекти, общинска собственост са задължени лица по чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ, то следва ли да се считат за такива и по чл. 64 от ЗМДТ?
4. Следва ли концесионерите да заплащат ТБО за компонентите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайкиотносимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат поземлените имоти, които:
– са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания
– са разположени извън тях и които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ/, а именно: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи /каскади, плавателни канали и др./, за движение и транспорт и др.
Според определението на§ 5, т. 2 от ДР на ЗУТ “поземлен имот“ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. “Язовир” със съдържанието на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ, т.е. “поземлен имот, покрит с вода”, се използва и в подзаконови актове по прилагане на ЗУТ, напр. чл. 49, ал. 4от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при определяне на класификатора за начина на трайно ползване на поземлени имоти за водни течения, водниплощи и съоръжения – 3140 Язовир /Таблица 2, т. 16 към наредбата/. Същото съдържание се влага в това понятие и от Закона за собствеността, Закона за сдруженията за напояване, Закона за държавната собствености др.
Според отменения Единен класификатор на основните средства, издание на Комитета за социална информация при Министерския съвет от 1984 г. язовирите с насипни и масивни стени са “съоръжения”. Язовирите са “съоръжения” и според т. 2 от Класификацията на сградите и строителните съоръжения /КСС-2001/, утвърдена със Заповед № РД-07-01 от 5.01.2001 г. на председателя на НСИ и Закона за водите /чл. 13, т. 1/.
Относно изпълнението на условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, язовирите попадат в обхвата на т. 1 и новата т. 6 на чл. 8 от ЗУТ /обн. ДВ, бр. 28от 2013г./ катоимоти, чиито територии са заети от води и водни обекти.
С оглед на изложеното, облагаем с данък върху недвижимите имоти обект е налице в случаите, в които „язовир” се използва със съдържанието на “поземлен имот, трайно покрит с вода” и спрямо който са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. За да се провери дали предназначението на язовира е някое от изброените в цитираната по-горе ал.1 на чл.10 от ЗМДТ /производствено, спортни или развлекателни и др./, ще следва да се видят отразяванията в ПУП. Поради липса на информация в тази връзка в писмото Ви, ще следва изводът да направите Вие, след като направите съответната проверка.
Поземлен имот, трайно покрит с вода, представлява облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, който е предоставен на концесия, не е освободен от данък, макар и да е обявен за публична държавна собственост, ако по отношение на тях е изпълнено условието по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, т.е. отдадени за ползване на лица, които не са освободени от данък /в този смисъл – решение № 570 от 2015 г. по адм. дИзх. № 2203/2014 г. на АС – Бургас/. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ при концесия данъчнозадължен е концесионерът.
Втори въпрос: В разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е регламентирано, че за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Декларацията се подава не само когато се придобива право на собственост върху недвижимия имот, но и право на ползване или концесия.
Данъчната оценка на язовира съгласно чл. 13, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТследва да бъде определена „като за земя според местоположението и статута и“. Тъй като земята, върху която е разположен язовирът, не е земеделска и е извън строителните граници, данъчната му оценка следва да се определи по правилата на чл. 13 – чл. 17 от раздел ІV, Приложение № 2 на ЗМДТ„Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници /без земеделските земи/“.
Трети въпрос: В чл. 64, ал. 1 ЗМДТ са регламентирани лицата, които дължат такса за битови отпадъци. Това са лицата по чл. 11 от закона – собственика на имота, вещноправния ползвател, концесионера и лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Предвид гореизложеното концесионерите са данъчно задължени лица за такса за битови отпадъци на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ.
Четвърти въпрос: От изложеното в запитването става ясно, че общината предоставя услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, но в заповед на кмета на Община Р, язовирите не попадат към имотите, за които е организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година /чл. 63 от ЗМДТ/.
Облекченията по отношение на таксата за битови отпадъци са определени в чл. 71 от същия закон, съгласно който не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги /чл. 9 от ЗМДТ/.
В тази връзка, освобождаване от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ или с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ е определен реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея са освободени от заплащането и.

Оценете статията

Вашият коментар