ППЗДДС, чл.112,ЗДДС, чл.113, aл. 1,ЗДДС, чл.113, aл. 3,НАРЕДБА Н-18, чл.25,НАРЕДБА Н-18, чл.29,НАРЕДБА Н-18, чл.3,ЗДДС, чл.119

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № ..2013г. в Дирекция «ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА»-
е изложена следната фактическа обстановка:
Дейността на фирмата е производство на козметични продукти и е регистрирана по ЗДДС. Продажбата на козметичните продукти се извършва чрез електронни магазини, извършващи продажби чрез ваучери и колективно пазаруване. В края на всеки месец, дружеството получава превод по банкова сметка за продаденото количество козметични продукти от фирмата, притежаваща електронния магазин, с която е сключен договора.
Поставени са следните въпроси:
1.След постъпване на превода, документа отразяващ прихода за продажбата трябва да бъде отчет продажби за съответния данъчен период или трябва да се издаде фактура, като се има предвид, че не се знае кои са крайните клиенти, за да се попълнят реквизити при съставянето на фактурата?
2.Трябва ли да бъде отразена продажба по касов апарат, след като парите са постъпили с банков превод от фирмата собственик на електронния магазин?
В случая не е пояснено какъв е предмета на договора с фирмата, която притежава електронния магазин и как се осъществяват продажбите, поставения въпрос, свързан с отчитането чрез ФУ на извършените продажби от електронния магазин, е зададен без да е изчерпателно описана фактическата обстановка. Към запитването не е приложен договорът, сключен с фирмата, притежаваща електронен магазин, не е посочен вида на договорните отношения, т.е. не е конкретизирано от чие име се извършва продажбата чрез ваучери и колективно пазаруване, както и дали ще се се използват услугите на куриерска фирма за доставката на продуктите,поради което изразяваме принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 .
В ал.3 на същия член са посочени изключения от горното правило, като т.1 указва, че фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
При такава хипотеза, доставчикът следва да издаде отчет за продажбите по смисъла на чл.119 от ЗДДС. За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, като съдържанието на обобщената информация се определя с чл.112 на ППЗДДС. В отчета за извършените продажби се описват:
1.общата сума на данъчните основи и общата сума на данъка на облагаемите доставки-поотделно в зависимост от данъчната ставка -20 %, съответно 9 %, съответно 0 %;
2.общата сума на данъчните основи на освободените доставки;  
3.общата сума на данъчните основи на доставките, различни от тези по т. 2, за които не се начислява данък.
Доставчикът отразява отчета за продажбите вдневника за продажбите, като попълва колони 1-5 и 9-25 на приложение № 10.
По смисъла на чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Предвид гореизложеното, ако клиентите на дружеството са данъчно незадължени лица – физически лица, които не извършват независима икономическа дейност, същото няма задължение за издаване на фактура. В този случай е задължително издаванетона„отчет за продажбите”, който се отразявав дневника за продажбите.
В случай, че фирмата, притежаваща електронния магазин продава стоката от името и за сметка на Вашето дружество, тя свързва Вас като доставчик на стоката с крайните клиенти, като документирането е с «отчет за продажбите», ако те са данъчно незадължени физически лице.
В случай, че фирмата, притежаваща електронния магазин продава стоката от свое име и за Ваша сметка, тя получава собствеността върху стоката и Вас сте задължени да издадете фактура по чл.113 и чл.114 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / фискален бон / или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност / системен бон /, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.
В чл. 118, ал. 2 от ЗДДС е дадена дефиниция на „ фискална касова бележка ”, а именно: фискалната касова бележка / фискалният бон / е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка / фискален бон / е и касовата бележка /системен бон /, издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 наот 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби на търговските обекти чрез фискални устройства.
Следва да се има предвид, че ваучерите за козметичните продукти са заместващо парите платежно средство следователно при доставки на стоки, по която ползвателя извършва плащане с ваучер, търговецът е задължен да издаде фискална касова бележка с отпечатана на отделен ред сума платена с ваучер.
За постигане на по-детайлна и ясна отчетност в случай на извършване на плащания различни от тези в брой за приключване на фискалната касова бележка следва да се използва някой от допълнителните видове плащания с подходящо програмирано наименование (например: “с чек“, “с купон“, “с ваучер“, “с карта“ и др.). Прилагането на такъв начин на програмиране и регистриране позволява в рамките на деня сумата платена с допълнителния вид плащане да бъде визуализирана и контролирана чрез пускане на дневен финансов отчет. В отчета тази сума се отпечатва на отделен ред заедно с програмираното наименование.
Когато програмирането на точното наименование на плащането не може да бъде извършено е възможно използването на някой от наличните видове допълнителни плащания при условие, че бъде създаден ясен регламент при регистрацията и контролът.
В чл.29 от Наредба № Н-18/2006 г. е определен реда за документиране на доставките/продажбите на стоки и услуги в случаите когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице.
Разпоредбата давадва варианта за регистриране на продажбите:
1.Чрез фискални устройства на доверителите. В този случай касовитеплащания следва да се регистрират по общия ред, чрез издаване на касова бележка за постъпващите от клиентите суми от фискалното устройство на всеки доверител.
2.Чрез фискално устройство собственост на лицето по чл. 3. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва дасе програмира така, че сумите да се отчитат като продажби в отделен департамент, който департамент е с името на съответния доверител. В дневния финансов отчет разпечатан от фискалното устройство на лицето по чл. 3ще се съдържа и оборота на всеки доверител.
Съгласно регламента на чл.29, ал.4 от Наредбата, в книгата за дневни финансови отчети на страницата за последния ден от месеца, следва да се сумират дневните финансови отчети на всеки доверител и да се впишат натрупаните от продажбите за месеца оборотиза всеки департамент.
Договорът сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред.
Следва да Ви обърнем внимание, изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, че във Ваша тежест ще остава доказването на регистрирания чрез ФУ оборот и този отразен в счетоводството на фирмата, притежаваща електронен магазин чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни.
Възможно е също така да се предположи, че извършваната от фирмата, притежажаващ електронен магазин, дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. дефиниция за „ разносна търговия ”, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. при разносна търговия фискалната бележка се издава от дружеството при окомплектоване на заявката и се предава на купувача при заплащане на цената на стоките. Издаваните фактури следва да се придружени с фискална касова бележка.
Предвид гореизложеното като доставчик на стоките същата е задължена да издава фискална касова бележка и да я предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
Обръщаме внимание, че по силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията на стокитесе извършват единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на касов апарат и отчитане на извършваните от физическите лица продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
„ Кредитен превод ” и „ директен дебит ” са форми на безналични плащания, регламентирани в Наредба № 3 от 16 юли 2009г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти /Обн.ДВ, бр.62 от 4 август 2009г., изм. ДВ, бр.48 от 24 юни 2011г. /, издадена от БНБ / Радели II-ри иIII-ти /. В случай, че плащанията се извършват чрез „ кредитен превод ” и „ директен дебит ” по смисъла нагорната наредба, не е задължително да се издава фискална касова бележка от фискално устройство.
Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.
Българската народна банка /БНБ/ издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция за извършване на дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. Съгласно чл. 17 от ЗПУПС БНБ води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, като същият е достъпен по електронен път и се актуализира редовно.
Когато плащането се извършва чрез „ Изипей ” АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg. следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции. При положение, че същите са посочени в регистъра се налага извода, че ще се осъществява плащане на чрез дружества, лицензирани да извършват дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. В тези случаи вече по силата на чл. 3, л. 1 от Наредба № Н-18/2006г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.

Scroll to Top