ЗДДС, чл.21, aл. 2,ЗДДС, чл.82, aл. 2, т. 3,ЗДДС, чл.117, aл. 1, т. 1,ЗДДС, чл.86, aл. 1

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …../ 05.11.2013г. в Дирекция «ОДОП»
е изложена следната фактическа обстановка:
Фирмата е регистрирано по ЗДДС лице на основание чл.96 от закона. Предстои закупуването на софтуер от ДЗЛ, установило дейността си в САЩ. Този софтуер ще бъде изпратен по интернет, заедно с необходимите пароли за достъп. Актуализацията ще се извършва периодично също през интернет. Ще се издаде фактура, която ще се плати по банков път. Със софтуера ще се извършват продажби – облагаеми доставки, заклиенти в България и чужбина.
Поставени са следните въпроси:
1.Кое е легалното определение според ЗДДС за този софтуер – § 1, т.14, б.“б“ или§ 1, т.25 от ДР на ЗДДС?
2.Ако този софтуер се третира като „услуга, извършвана по електронен път“, къде е мястото на сделката?
3.Трябва ли да се издаде протоколи на какво основание?
4.Има ли дружеството право да начисли и приспадне ДДС, като включи фактурата /протокола/ в дневниците за покупки и продажби?
5.Само протоколът ли следва да бъде отразен в дневниците или и фактурата от САЩ?
6.Ако този софтуер се третира като „стандартен софтуер“, т.е. стока, как следва да се процедира?
Във връзка с поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно §1, т.25 от ДР на ЗДДС, „стандартен софтуер” е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Съгласно в §1, т.14, б. „б” от ДР на закона, доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път се дефинира като „услуга, извършвана по електронен път”.
При определяне вида на доставката, когато става въпрос за доставка на софтуер, от съществено значение е характера на предоставяния софтуер, поради което следвада се определи дали предоставяния софтуер има характер на стандартен – предназначен за масова употребаили нестандартен – отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Доколкото в писмото е уточнено, че софтуерът ще бъде изпратен по интернет, заедно с необходимите пароли за достъп и актуализацията ще се извършва периодично също през интернет, явно предмет на доставката е нестандартен софтуер – услуга по смисъла на ЗДДС.
По отношение на получената от Вас доставка на услуга следва да се има предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
В нея е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид гореизложеното, Вие сте получател на услугата, следователно, тя е с място на изпълнение на територията на страната.
В този случай е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС.
В конкретния случай, дружеството е регистрирано по ЗДДС лице и получава услуги с място на изпълнение на територията на страната от ДЗЛ, установено на територията на САЩ.
В този случай, дружеството следва да си самоначисли ДДС с протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбите на чл.86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Предвид горните разпоредби, издаденият протокол /данъчен документ по смисъла на чл.112, ал.1, т.3 от ЗДДС/, следва да се отрази в дневника за продажби и справката декларация за съответния данъчен период. Фактурата, получена от доставчика се посочва в протокола и не намира отражение в отчетните регистри.
За начисления данък за получената услуга, доколкото сте пояснили, че е свързана с облагаемите доставки на дружеството, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспаднеизискуемия от него данък като платец по глава осма /там попадат доставките по чл.82, ал.2, т.3 от закона/.
В този смисъл, съгласно чл.72, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, дружеството – регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, като включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията за същия данъчен период и посочи документа по чл. 71 / протоколът по чл.117, ал.1, т.1/ в дневника за покупките.

Оценете статията

Вашият коментар