4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
София, 09.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1945 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Окръжна прокуратура – Б. срещу решение № ІV-12 от 6.03.17г.по в.гр.дело № 126/17г.на Бургаския окръжен съд,с което е отменено решение № 1899 от 28.11.16г.по гр.дело № 6506/15г.на Бургаския районен съд в частта,с която е отхвърлен иска на Д. С. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв до 10 000 лв и в отменената част е постановено друго,с което е увеличена с още 5 000 лв присъдената сума,която Прокуратурата на РБ да му заплати, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение.
С определение № 1040 от 9.11.17г.на състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 ЗЗД.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав.
При този отговор на правния въпрос по основателността на жалбата съдът в настоящия състав намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.260 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК, като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид,че предприетото наказателно преследване е продължило около 3 години и половина,което се отразило неблагоприятно върху личността на ищеца и неговото емоционално и психическо състояние – бил притеснен,подтиснат и нервен.Съобразени са социалното му положение – лицензиран оценител към фирма [фирма] [населено място],широкия медиен отзвук на наказателното производство,довел до отлив от клиенти,както и изначално недоброто му здравословно състояние,което се е влошило.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост,нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.Касаторът твърди,че въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства,относими за определяне справедливия размер на обезщетението.Иска се присъденото обезщетение да бъде намалено,като размерът му се съобрази с действително претърпените вреди.
Ответникът по жалбата Д. К. моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто г.о.,като взе предвид доводите на страните и провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК намира следното:
Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди,който е завишен.
Настоящият съдебен състав намира,че за покриване вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление,по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 5 000 лв.Този размер е съобразен с разумния срок на наказателното производство – около 3 години и половина; наложена е най-леката мярка за неотклонение”подписка”.Същевременно е установено от писмените и гласни доказателства,както и от съдебно-медицинската експертиза,че наказателно производство е било отразено в медиите, довело е до негативни преживявания,свързани със стрес и тормоз, злепоставяне пред близки и познати с оглед общественото положение на ищеца и обстоятелството,че обвинението в престъпление е във връзка с упражняваната от него професия, влошаване на недоброто му здравословно състояние.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се отчетат при определянето му.
По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 5 000 лв до 10 000 лв следва да се отмени и иска за разликата от 5 000 лв да се отхвърли като неоснователен.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІV -12 от 6.03.17г., постановено по в. гр.дело № 126/17г.на Бургаския окръжен съд в частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв до 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. К. против П.РБ,с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което е оправдан, за сумата 5 000 лв /разликата над 5 000 лв до 10 000 лв/
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата осъдителна част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.