3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 15.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 248 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. К. Г. в качеството на родител и законен представител на Я. С. М. чрез адв.И. Б. срещу решение № 6921 от 18.10.17г.по в.гр.дело № 2128/17г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен искът на същата страна,предявен на основание чл.49 ЗЗД, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикация на статия и изображения на Я. М. в бр.32 на в.”Уикенд”,собственост на ответника [фирма] [населено място].
В приложеното изложение се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Необходимо ли е да се установи претърпяване на конкретни вреди от страна на пострадалия, за да се ангажира деликтната отговорност на деликвента; 2.Следва ли обезщетение за неимуществени вреди да се присъжда само за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,неудобства и всякакви други негативи,които са пряка и непосредствена последица от увреждането; 3.Единствено претърпените негативи,за които са ангажирани доказателства ли подлежат на обезвреда; 4.Неимуществените вреди единствено до душевни страдания ли се ограничават или могат да се изразяват в накърняване на абсолютно субективно право,и по –специално посегателство на личната неприкосновеност.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата чрез пълномощник адв.А. И. счита,че не са налице основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение, в частта му по иска,предявен от Я. С. М., въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за успешното му провеждане.Изложил е съображения,че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а в случая не са ангажирани доказателства,че ищецът е търпял негативи от поведението на трети лица,за които ответникът да отговаря на основание чл.49 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените въпроси,по които има трайна и безпротиворечива съдебна практика,която е съобразена от въззивния съд./постановени по реда на чл.290 ГПК решения по гр.дело № 5025/16г.на ІІІ г.о.; по гр.дело № 285/11г.на ІV г.о.; по гр.дело № 1561/11г.на ІІІ г.о. и др. /Според приетото в ППВС № 4/68 г., по силата на чл.45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като следва да бъдат преценени редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които обосновават неговия размер. Така и в задължителната съдебна практика /например решение № 407 по гр.д. № 1273 за 2009 г. на ІІІ ГО/, изрично ВКС приема, че съдът обосновава решението си винаги на конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. При липса на каквото и да е съмнение за недопустимостта на вмешателството в личния живот, поддържано в общественото разбиране и съобразно общоприетите критерии на етиката, върху ищеца лежи тежестта да установи степента на увреждането, предпоставките и последиците от него и значимостта на засегнатото благо за конкретния индивид.
В случая искът е отхвърлен поради недоказаност на претендираните вреди от неимуществен характер.Преценката на доказателствата може да доведе до необоснованост на решението, което не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
С оглед твърденията в исковата молба за нарушаване неприкосновеността на личните данни на малолетното дете Я. М. следва да се отбележи,че е предвиден особен административен ред за защита.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6921 от 18.10.17г.по гр.дело № 2128/17г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 15.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 248 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. К. Г. в качеството на родител и законен представител на Я. С. М. чрез адв.И. Б. срещу решение № 6921 от 18.10.17г.по в.гр.дело № 2128/17г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен искът на същата страна,предявен на основание чл.49 ЗЗД, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикация на статия и изображения на Я. М. в бр.32 на в.”Уикенд”,собственост на ответника [фирма] [населено място].
В приложеното изложение се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Необходимо ли е да се установи претърпяване на конкретни вреди от страна на пострадалия, за да се ангажира деликтната отговорност на деликвента; 2.Следва ли обезщетение за неимуществени вреди да се присъжда само за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,неудобства и всякакви други негативи,които са пряка и непосредствена последица от увреждането; 3.Единствено претърпените негативи,за които са ангажирани доказателства ли подлежат на обезвреда; 4.Неимуществените вреди единствено до душевни страдания ли се ограничават или могат да се изразяват в накърняване на абсолютно субективно право,и по –специално посегателство на личната неприкосновеност.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата чрез пълномощник адв.А. И. счита,че не са налице основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение, в частта му по иска,предявен от Я. С. М., въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за успешното му провеждане.Изложил е съображения,че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а в случая не са ангажирани доказателства,че ищецът е търпял негативи от поведението на трети лица,за които ответникът да отговаря на основание чл.49 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените въпроси,по които има трайна и безпротиворечива съдебна практика,която е съобразена от въззивния съд./постановени по реда на чл.290 ГПК решения по гр.дело № 5025/16г.на ІІІ г.о.; по гр.дело № 285/11г.на ІV г.о.; по гр.дело № 1561/11г.на ІІІ г.о. и др. /Според приетото в ППВС № 4/68 г., по силата на чл.45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като следва да бъдат преценени редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които обосновават неговия размер. Така и в задължителната съдебна практика /например решение № 407 по гр.д. № 1273 за 2009 г. на ІІІ ГО/, изрично ВКС приема, че съдът обосновава решението си винаги на конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. При липса на каквото и да е съмнение за недопустимостта на вмешателството в личния живот, поддържано в общественото разбиране и съобразно общоприетите критерии на етиката, върху ищеца лежи тежестта да установи степента на увреждането, предпоставките и последиците от него и значимостта на засегнатото благо за конкретния индивид.
В случая искът е отхвърлен поради недоказаност на претендираните вреди от неимуществен характер.Преценката на доказателствата може да доведе до необоснованост на решението, което не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
С оглед твърденията в исковата молба за нарушаване неприкосновеността на личните данни на малолетното дете Я. М. следва да се отбележи,че е предвиден особен административен ред за защита.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6921 от 18.10.17г.по гр.дело № 2128/17г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.