Изх. №24-39-139
Дата: 08.12.2016 год.
ЗМДТ, чл. 48, ал. 1, т. 5
В отговор на поставените въпроси относно прилагането на чл. 48, ал. 1, т. 5 ЗМДТ и изясняване на съдържанието на понятието „обичайни подаръци“ изразявам следното становище:
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
В дирекция „Местни данъци и такси“ на Община …………. е подадена декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ от Л.М., с която тя е декларирала безвъзмездно придобиване на сумата от 6000.00 /шест хиляди/ лв., която деклараторката е посочила като „обичаен подарък“, получен за рождения й ден.
По подадената от задълженото лице декларация орган по приходите при община ………. е начислил данък по реда на чл. 35, ал. 1, б. „б“ от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община …………. /Наредбата/, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ.
По повод на определения данък в Община ………………. е подадена жалба от задълженото лице, в която се посочват мотиви в посока на обстоятелството, че декларираното имущество представлява обичаен подарък за рождения ден на жалбоподателката, както и че според нея по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 5 ЗМДТ същото следва да бъде освободено от данък. Към жалбата е приложена и декларация, в която лицето декларира произхода на декларираните средства, а именно, че сумата е била получена от поканените гости на рождения й ден.
Община ……………… счита, че при липсата на легална дефиниция на „обичайни подаръци“ и подадена декларация по реда на чл. 49, ал. 3 ЗМДТ, имуществото следва да бъде обложено с данък. На това основание въпреки разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ЗМДТ, указваща, че декларация не се подава в изчерпателно посочените случаи, между които са „обичайните подаръци“ по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 5 ЗМДТ, Община ………. е оставила жалбата без уважение.
Във връзка с данъчното облагане по ЗМДТ са поставени следните въпроси:
1. Какъв вид имущество се обхваща от термина „обичайни подаръци“ и до какъв размер
2. Как може да се докаже пред органите по приходите размерът на полученото като дарение имущество
3. Въпреки изричната разпоредба на чл. 49, ал. 4 от ЗМДТ, в случай на подаване на декларация за безвъзмездно придобито имущество, за което лицето твърди, че е “обичаен подарък“, може ли органът по приходите да приеме, че същото не попада в тази хипотеза и да начисли данък върху декларираното.
Предвид изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:
По първи въпрос:
На основание чл. 44, ал. 1 ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
По силата на чл. 44, ал. 6 ЗМДТ от облагаемите имущества са изключени придобитите по дарение имущества между роднини по права линия и съпрузи, т.е. това не са освободени от данък имущества, а такива, които принципно не подлежат на облагане с данък.
В даннитеот преписката няма данни надарената и дарителя да са роднини по права линия.
Към жалбата надарената е приложила декларация, в която декларира произхода на средствата, а именно, че сумата е била получена от поканените гости на рождения й ден, без да уточнява броя на гостите /дарителите/.
По силата на чл. 48, ал. 1, т. 5 ЗМДТ обичайните подаръци се освобождават от данък. Понятието “обичайни подаръци“ не е изяснено в законодателството, а съдебната практика е твърде ограничена.
Понятието „обичайни подаръци“ е заимствано от Закона за наследството, където в чл. 31 е казано, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, към общата наследствена маса се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.
От цитираната разпоредба като критерии за определяне на „обичайността“ на даренията /подаръците/ са изведени моментът на подаряването, състоянието и стойността на дарението към момента на извършването му /за движими вещи/- Решение № 8473 от 07.07.2016г. по адм. дИзх. № 13863/2015 г. на ВАС. В Решение № 6177 от 14.08.2013 г. по въззивно гр. дИзх. № 11472/2012 г. на СГС съдът приема, че дарението на сумата от 3 000 щ.д. за закупуване на лек автомобил, както и на 6 000 щ.д. за апартамент не представляват обичайни дарове.
Понятието „обичайни дарове“ се използва и в правната уредба надаренията по ЗЗД, по-специално при уредбата на основанията за разваляне на даренията. В чл. 227, ал.2 е казано, че разпоредбите за разваляне на даренията не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове. В съдебната практика по прилагането на този текст определено се поддържа, че даренията на недвижими имоти /включително къща, идеални части от дворни места и др./ не са обичайни дарове и подлежатна разваляне – в този смисъл Решение № 1793 от 27.10.2014 г. по в. гр. дИзх. № 1655/2014 г. на Окръжен съд- Пловдив и Решение № 146 от 09.02.2016 г. по в. гр. дИзх. № 1674/2015 г. на Окръжен съд – Варна.
При даренията на движими вещи относимо към конкретния случайе Решение № 1212 от 03.02.1994 г. по гр. дИзх. № 2305/93 г. на ВС, в което съдът приема, че „стойността на подарените вещи, която според назначената икономическа експертиза е съответно 5000 лв. за златните обици и 3000 лв. за златната пендара по пазарни цени към м. май 1991 г., изключва третирането им като обичайни дарове по смисъла на чл. 227, ал. 2 ЗЗД“.
Цитираната съдебна практика дава достатъчно основания за формиране на извод относно разглеждания случай, според който макар и дарението да е направено по конкретен повод – рожден ден и при липсата на информация относно броя на дарителите, стойността му е значителна и не може бъде отнесено към обичайните подаръци.
По втори въпрос
За доказване на получено дарение може да бъде съставен писмен договор между дарителя и надарения. Това се прави обикновено, когато дарените парични средства са в голям размер. Член 225, ал. 2 ЗЗД указва, че дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им.
Документ за банков превод или други удостоверяващи документи от датата, на която средствата са получени от надарения също могат да послужат като доказателство за извършеното дарение. По отношение на дарението на парични суми в евентуално бъдещо производство по облагане на доходите на надареното лице могат да бъдат използвани всички допустими от закона доказателствени средства.
В конкретния случай фактът на получаване на сумата е установен чрез подаването на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ от надарената, както и с представянето на декларация, в която тя е записала, че е получила паричната сума в брой.
По трети въпрос
Обичайните подаръци са освободени от данъчно облагане, а за лицето, което ги е получило, не съществува задължение да подаде декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ, съгласно изричната разпоредба на алинея 4 на същия член.
Органът по приходите, прилагайки принципа за самостоятелност и независимост, регламентиран в чл. 4 ДОПК, осъществява производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си той е независим и действа само въз основа на закона. В този случай органът по приходите извършва преценка въз основа на декларацията и други документи и факти, които е събрал и формира извода си относно наличието или не на хипотезата на „обичайни подаръци“.Задължениеможе да бъде определено с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК или ревизионен акт.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
‘