О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
София 02.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3420 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц.”Ч. ” [населено място] чрез адв.С. В. срещу решение № 486 от 17.03.15г.по в.гр.дело № 3683/14г.на Окръжен съд – Пловдив,с което е потвърдено решение № 3827 от 20.10.14г.по гр.дело № 7519/14г.на Районен съд- Пловдив.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от Т. К. К.-Б..
В приложеното изложение се поддържа,че в обжалваното решение са разрешени следните правни въпроси:1.Допустимо ли е съдът при постановяване на фактическите си изводи,въз основа на които формулира правните си изводи,да пропусне да обсъди доказателства,които са от значение за изхода на спора; защо съдът не е обсъдил „методиката за приемане чрез централизирано класиране на деца…”;2.Допустимо ли е при наличие на валидно приета от Общински съвет Пловдив методика за прием на деца в детските заведения,да се игнорират тези правила, като нарушенията,визирани в заповедта за дисциплинарно уволнение,са отстранени впоследствие с представяне на допълнителни документи и достатъчно ли е това обстоятелство да обоснове извода,че няма нарушение при приема на децата; 3.Какво означава израза в раздел ІV т.3 от методиката”класираното дете се записва от родителите при директора на детското заведение само при наличието на пълен комплект от изискваните документи”. По отношение на третия въпрос се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Не е приложена съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Т. Б. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 14 ОА 446/24.02.14г.на Кмета на [община],с която на ищцата Т. Б.,директор на Ц.”Ч. ”гр.Пловдив ,е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед № 04/17.03.14г.,с която е трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.с чл.190 ал.1 т.3 КТ,са незаконосъобразни.Изложени са съображения,че ищцата не е извършила вменените й дисциплинарни нарушения, изразяващи се в записване на деца в детското заведение без наличието на пълен комплект документи,тъй като родителите на 8 деца са представили по – късно документи с пълните данни и към датата на подаване на заявленията спорните критерии са били изпълнени,а за другите 2 от общо 10 деца,според съда изискванията също са били изпълнени още с подаване на заявленията,тъй като те са имали по-големи на възраст брат/сестра, които към този момент са били записани в същата Ц..
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Формулираните в изложението въпроси не могат да бъдат преценени като общо основание за допустимост на касационното обжалване.Те имат характер на оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост на обжалвания акт. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация .Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 т.1ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на производството на ответницата по касация следва да се присъдят направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 486 от 17.03.15г.,постановено по гр.дело № 3683/14г.на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.”Ч. ”гр.Пловдив,[жк], [улица] да заплати на Т. К. Б. от [населено място],ЖК”Т.”бл. ет. ап. сумата 720 лв /седемстотин и двадесет/съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.