4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 14.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 60224 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Й. К. чрез адв.С. Ч. против решение № 981 от 13.05.16г.по в.гр.дело № 4861/15г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 5049 от 10.07.15г.по гр.дело № 12433/13г.на Софийски градски съд в обжалваната му част.С него ЗД [фирма] е осъдено да заплати на Б. К. на основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./сумата от 110 000 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Й. Б. К.,настъпила на 16.06.13г.при ПТП,ведно със законната лихва,считано от 17.09.13г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Посочени са следните въпроси:1.При формиране на изводи относно размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения,общественото му положение,отношенията между пострадалия и близкия,за който търси обезщетение,интензитета на търпените душевни болки; 2. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба ЗД [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 16.06.2013г.е настъпило ПТП между лек автомобил „К. К.”с рег. [рег.номер на МПС] ,управляван от В. Д. Д. и лек автомобил „Рено 21” с рег. [рег.номер на МПС] ,управляван от Т. П. П..Вследствие на получените при ПТП увреждания са починали Т. П. – водач на л.а.”Рено”,съпругата му Женя П.,16-годишната Й. К. – дъщеря на ищеца Б. К. и на Женя П..Телесни увреждания са получили още двама от пътуващите в л.а. „Рено”,както и водачът на л.а.”К.” и неговите спътници.С присъда № 20 от 20.03.14г.по нохд № 157/14г.на Окръжен съд –Плевен подсъдимият В. Д. е признат за виновен за това,че на 16.06.13г.при управление на л.а.”К. К.”е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,установени в чл.16 ал.1; чл.20 ал.1; чл.21 ал.1; чл.44 ал.1 ЗДвП и чл.73 ал.1 ППЗДвП,както и на чл.92 ал.2 ППЗДвП,с което по непредпазливост е причинил смъртта на три лица – Й. Б. К.,Женя В. П. и Т. П. П.,както и средни телесни увреждания на Р. С. И. и на П. Т. П..Присъдата е влязла в сила на 7.04.2014г.
В първата инстанция е назначена комплексна медико-автотехническа експертиза за механизма и причините за настъпване на ПТП,както и за причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на Й. К.; събрани са гласни доказателства и е изслушана психиатрична експертиза за установяване на неимуществените вреди,претърпяни от ищеца.
Прието е за установено,че л.а.”Рено 21”е имал валидна застраховка „ГО”при ответника в деня на ПТП.
От правна страна въззивният съд е приел,че ответникът в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.Наказателното производство по отношение на водача П. поради смъртта му не е завършило със съдебен акт,имащ последиците на влязла в сила осъдителна присъда,но независимо от това обстоятелство, съдът е обосновал извод от доказателствата по делото,че при управлението на л.а.”Рено” водачът е допуснал нарушение на правилата за движение,установени в чл.16 ал.1;чл.20 ал.1 и чл.44 ал.1 ЗДвП,и деянието му осъществява признаците на деликтния състав по чл.45 ЗЗД.
Изложени са съображения,че размерът на пълното обезщетение за неимуществени вреди от ищеца възлизат на сумата 110 000 лв,който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост,като е взел предвид възрастта на ищеца,неговото обществено положение, близките отношения с дъщеря му,както и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика. Върховният касационен съд е постановил множество решения по реда на чл.290 ГПК /напр.№ 149 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г., ІІІ г.о., № 67 от 16.03.2012 г. по гр.д. № 1101/2011 г., ІІІ г.о., № 136 от 01.03.2012 г. по гр.д. № 414/2010 г., ІІІ г.о., № 407 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1237/2009 г., ІІІ г.о. и др./, в които е преутвърдил действието на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. ПлВС и е доразвил неговите постановки съобразно новите социални и икономически реалности. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, възраст на увреденото лице, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент.
Поставените от касатора правни въпроси се свеждат до критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и са разрешени от въззивния съд в съответствие с тази практика,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката,обективирана в решение № 83 от 6.07.09г. на ВКС по т.д.№ 795/08г.на ІІ т.о. и решение № 1 от 26.03.12г.на ВКС по т.д.№ 299/11г.на ІІ т.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е прието,че като ориентир за размерите на застрахователните обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определянето им момент.В конкретния случай такава преценка е направена от въззивния съд,видно от мотивите на обжалваното решение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 981 от 13.05.16г.,постановено по в. гр.дело № 4861/15г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.