О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София 21.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4672 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. Н. чрез адв.Д. Б. против решение № 414 от 18.03.14г.по в.гр.дело №1485/13г.на Варненския окръжен съд.С него частично е отменено решение № 740 от 26.02.13г.по гр.дело № 3055/12г.на Варненския районен съд и искът с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД,предявен от Н. Ц. Г. против И. Г. Н., е уважен за сумата 4637 лв,ведно със законната лихва,считано от 2.03.12г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Н. Ц. Г. чрез адв.Г. Т. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е налице валиден договор за проектиране № 3 от 27.11.10г.,сключен между И. Г. Н. в качеството му на възложител и Н. Ц. Г. в качеството й на изпълнител,с предмет „проучване и проектиране на обект: къща на 1 етаж с мансарда в ПИ № по плана на с.о.”М.”,гр.В,като предметът обхваща преработка на технически проект в 2 варианта с екзекутивен проект и изготвяне на архитектурна и конструктивна част,с договорено първоначално възнаграждение в размер на 4050 лв.Прието е за безспорно между страните,че ответникът е заплатил на ищцата сумата 2730 лв.Съдът е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза,назначена във въззивната инстанция и изпълнена от вещите лица инж.М. и арх.Т. ,според което стойността на извършената от арх.Г. работа по проектирането възлиза на 6000 лв,а по отношение на дължимото възнаграждение за осъществения авторски надзор е прието,че е в размер на 408 лв по изготвената съдебно –счетоводна експертиза.По тези съображения въззивният съд е приел,че искът е основателен за сумата 4637 лв/като от общо дължимата сума е приспаднал платената/,и е осъдил ответникът да я заплати на ищцата на основание чл.266 вр.с чл.79 ал.1 ЗЗД.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК.Формулираният в изложението релевантен за спора въпрос,уточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.10г.на ОСГТК на ВКС,се свежда до допустимостта на назначаването на експертизи от въззивния съд при съществуващата забрана по чл.266 ГПК.Поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с т.3 от ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС,в което е прието,че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата,които се събират служебно от съда/експертиза,оглед,освидетелстване/,само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция,от което може да се направи извод,че делото е останало неизяснено от фактическа страна,или за необоснованост на фактическите изводи,поставени в основата на първоинстанционното решение,или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна правна норма.Такъв е разглежданият случай.Във въззивната жалба изрично е въведено оплакване,че вещото лице, назначено от първостепенния съд не е изпълнило изцяло поставената от ищцата задача.Допуснатото от районния съд процесуално нарушение е мотивирало въззивния съд да допусне необходимите за изясняване на спора от фактическа страна експертизи.
Не е налице и другото въведено основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване – разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Както бе посочено по-горе,по поставения въпрос има задължителна съдебна практика – ТР № 1/9.12.13г.на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да заплати направените от ответницата по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 414 от 18.03.14г.,постановено по в. гр.дело № 1485/13г.на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. Н. да заплати на Н. Ц. Г. сумата 300 лв /триста/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.