ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
София, 08.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5423 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. В., действаща в качеството си на законен представител на малолетния А. Г. Х., чрез процесуалния представител адв.Н. Б. от АК-Р. срещу решение № 184 от 14.7.2015 г, по гр.дело № 189/15 г на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 41 от 3.2.2015 г по гр.дело № 599/2014 г на Русенски окръжен съд.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Р. Б. В. в качеството й на майка и законен представител на малолетния А. Г. Х. за заплащане на обезщетение по чл.2а от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и от материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното : С влязло в сила решение № 299 от 10.6.2011 г по гр.дело № 1014/2009 г на Русенски окръжен съд е отхвърлено като неоснователно мотивираното искане по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм/ на К. против Г. Х. П. и против малолетния А. Г. Х. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 629 430 лв.По делото е било допуснато обезпечение като са запорирани банковите сметки на ответника и е било възбранено цялото му недвижимо имущество.Установено е, че А. Х. /роден на 30.4.2003 г/ страда от епилепсия, получена вследствие на генетичен дефект, умствено изоставане-умерена степен и разстройство на обмяната на аминокиселините с разклонена верига и на мастните киселини, за които е освидетелстван с 96 % трайно намалена възможност за социална адаптация с чужда помощ, считано от датата на раждане.Установено е, че почти ежедневно ищецът получава генерализирани тонично-клонични гърчове, терапевтично резистентни.Именно с оглед осигуряване на средства за лечение, хуманитарни нужди и издръжка на сина си Г. петров е поискал на основание чл.23 ал.4 т.1 и т.2 от ЗОПДИППД /отм/ разрешение да извърши разпоредителна сделка с един от възбранените имоти, както и да извърши плащане от запорираната му сметка, но искането е оставено без уважение.От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че необходимите за лечението на А. лекарства се реинборсират на 100 % от Националната здравна каса.Проведеното в периода 2009-2013 г лечение е адекватно и проведено с помощта на най-добрия специалист в страната.При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.2а от ЗОДОВ е неоснователен.За ищеца не са настъпили вреди от незаконосъобразни действия на ответника.Заложените в генетичната мутация заболявания епилепсия и умствено изоставане са нелечими.Те могат да бъдат коригирани само чрез генно инженерство, каквото никъде в света не се прилага.Здравословното състояние на ищеца може само да бъде подобрявано, което е и сторено чрез непрекъснатата работа с екип от психолог, логопед, кинезитерапевт, ерготерапевт и възпитател.При това положение въззивният съд е направил извод, че ищецът не е бил лишен от възможност за водене на нормален живот и адекватно и навременно лечение следователно не са възникнали вреди, подлежащи на обезвреда.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1/Следва ли да се отхвърли като неоснователен искът по чл.2а от ЗОДОВ при неуспешно главно доказване на настъпили неимуществени вреди и тяхната причинна връзка с незаконните действия на ответника.
Подържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 138/8.5.13 г по гр.дело № 637/12 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 184/26.5.2015 г по гр.дело № 7127/14 г на ВКС, Четвърто отделение и двете постановени по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна съдебна практика.
2/Възможно ли е при констатирани незаконосъобразни действия на конкретен държавен орган да не са настъпили вреди.
3/Следва ли да се приеме, че след като ищецът е бил в ниска детска възраст и с умствено изоставане, това изключва възможността да е субект на психически изживявания от естеството на заявените.
Подържа се, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по тях липсва съдебна практика-касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По първия въпрос.
С решение № 138/8.5.13 г по гр.дело № 637/12 г на ВКС, Четвърто ГО по поставения процесуалноправен въпрос : „при преценка за наличие на вреда при условията на ЗОДОВ, кои обстоятелства подлежат на доказване“ е даден отговор, че при претендираната отговорност за вреди в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо и с това, ако са доказани и останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение ще бъде доказан в своето основание.Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания.Същото разрешение на поставения процесуалноправен въпрос е възприето и в приложеното от касатора решение № 184/26.5.2015 г по гр.дело № 7127/14 г на ВКС, Четвърто отделение.
Мотивите на въззивния са в пълно съответствие с горната задължителна практика.Великотърновски апелативен съд е приел, че в тежест на пострадалия при предявен иск по чл.2а от ЗОДОВ е да докаже настъпилите за него вреди, което в случая не е сторено.От доказателствата по делото не е установено, ищецът да е претърпял душевни и или физически страдания, които да са в причинна връзка с незаконно воденото производство по отнемане на имущество.Напротив установено е, че всички базови нужди на малолетния са били задоволени и здравословното му състояние е било стабилно, а провеждането лечение-адекватно.
Поради това по така поставения въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Относно въпрос № 2.
Налице е трайно установена и непротиворечива задължителна практика, опредметена в решение по чл.290 от ГПК по гр.дело № 899/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, както и представените от самия касатор съдебни решения по чл.290 от ГПК, съгласно която неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат.Вредоносният резултат не се презюмира.По отношение на него ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
В случая са установени незаконни действия на ответника, но е недоказано, че същите са причинили вреди на малолетния ищец, с оглед на което искът за обезщетяването им е приет за недоказан.
Наличието на задължителна практика по поставения въпрос, изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По третия въпрос.
Същият не е обусловил крайния изход на спора.Основната причина за отхвърляне на иска е неустановяването на възникнали за ищеца вреди, изразяващи се във влошаване на неговото здравословно състояние в резултат на неадекватно проведено поради липса на парични средства лечение.В случая е установено обратното.Отчетена е и констатираната положителната тенденция по създаване на навици, умения и социализиране на детето.Следователно липсата на вреди, а не невъзможността на субекта да търпи такива е довело до отхвърляне на иска.При това положение поставеният въпрос не може да обоснове достъп до касационен контрол.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 14.7.2015 г, по гр.дело № 189/15 г на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.