6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 05.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5089 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решение № 129 от 4.07.16г., постановено по в.гр.дело № 256/16г.на Пловдивския апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение № 249 от 19.02.16г.по гр.дело № 2182/15г.на Пловдивския окръжен съд,с което в производство по чл.422 ГПК е отхвърлен искът за признаване за установено в отношенията между страните,че на основание т.6 от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.03.14г.,обективиран в нот.акт № 62/2014г.,ответникът М. Ж. П. е бил длъжен,считано от датата на сключване на договора,а в полза на ищеца от същата дата е възникнало и съществувало правото да му бъде предаден продаваемия имот,описан в нот.акт.
Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси,формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по жалбата М. П. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Постъпила е и частна жалба от [фирма] против определение № 481 от 21.09.16г.по гр.дело № 256/16г.на Пловдивския апелативен съд,с което е оставена без уважение молба вх.№ 6267/27.07.16г.,подадена от същата страна,за изменение на решение № 129 от 4.07.16г.по посоченото дело в частта за разноските.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 31.03.14г.между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нот.акт № 62/2014г.,по силата на който М. П. е продал на [фирма],собствения си недвижим имот,представляващ ПИ с идентификатор 56784.533.678,с площ от 17707 кв.м.,с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива, находящ се в [населено място], ведно със всички подобрения и приращения в имота,за сумата 42000 лв,която е заплатена от купувача по посочената в нот.акт сметка на продавача.В т.6 от договора страните са уговорили,че владението на продаваемия имот се предава в деня на подписване на нот.акт.Прието е,че за периода м.април – м.юни,м.юли 2014г.от страна на купувача е осъществявано владение в имота без прекъсване, вкл.и върху къщата,ползвана от управителя до 30.07.14г.,когато правата на ищеца са оспорени върху жилищната сграда по повод продажбата й от ответника на трето лице.Прието е още,че по ч.гр.д.№ 12345/14г.на ПРС,по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,подадено от [фирма] против длъжника М. П.,съдът е издал такава под № 7890/15.08.14г.,като е разпоредено последният да предаде на дружеството процесния имот.Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№ 20148250400370/14г.на ЧСИ С. Г.,с рег.№ 825 по рег.на КЧСИ.На длъжника била изпратена призовка за доброволно изпълнение за определения час и ден на насрочения въвод във владение,който е осъществен на 3.10.14г. по отношение на поземления имот,ведно с всички подобрения и приращения.
При тези данни съдът е направил извод,че по отношение на поземления имот владението е било надлежно предадено на купувача съгласно т.6 от договора,сключен с нот.акт № 62/2014г.,а за двете сгради в имота не е налице изпълняемо притезание.Изложени са съображения,че тези сгради не са включени в обхвата на договора,че те са с отделни идентификатори и са самостоятелни обекти на правото на собственост.Поради това, че предмет на продажбата е само земята вземането е било удовлетворено и заповедното производство е безпредметно.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва се допусне по следните съображения:
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените от касатора въпроси № 1 и № 2 :Ползва ли се протоколът за въвод във владение с обвързваща съда материална доказателствена сила и допустимо ли е съдът да не го зачете,без да е бил оспорен по реда на чл.193 ГПК,не е обусловил въззивното решение.Въззивният съд е обсъдил въпросния протокол и е приел за доказан факта, че на 3.10.14г.ПЧСИ е извършил въвод,което не е пречка да приеме и осъществилия се в по-ранен момент факт,че владението върху процесния имот е било предадено при подписване на договора с оглед доказателствата по делото.
Въпрос № 3 :Следва ли извънсъдебното признание на страна по делото,съдържащо се в подадена жалба до друг орган да се преценява само във връзка с всички останали по делото доказателства,е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС,която е дала еднозначен утвърдителен отговор.Въззивният съд е възприел като извънсъдебно признание на факта,че ищцовото дружество е започнало да владее имота от 31.03.14г.,подадените от управителя жалба до РПУ от 28.07.14г.и сигнал от 3.08.14г.до РП-П.,но ги е обсъдил наред със свидетелските показания ,които са в същия смисъл.
Въпроси № № 4,5,6 и 7 имат характер на оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила.Те могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Въпрос № 8 : Допустимо ли е и в кои случаи да се пререшава въпрос,по който е постановен влязъл в сила съдебен акт между същите страни, не е от значение за изхода на спора.Жалбоподателят поддържа,че изводът на въззивния съд,че не е налице изпълняемо притезание,е в противоречие с влязлото в сила определение на ПОС,постановено по реда на чл.419 ГПК,в което е прието,че представеният пред заповедния съд нот.акт в т.6 удостоверява годно за принудително изпълнение субективно облигационно право.Производствата по чл.419 ГПК и по чл.422 ГПК са две отделни производства с различен предмет,като в това по чл.419 ГПК съдът не се произнася за съществуването на вземането,а проверява редовността на документа,въз основа на който е издадена заповедта,и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване не следва да се допуска.
Жалбоподателят поддържа,че въпросите под № 9 и № 10: При прехвърляне на поземлен имот,без в договора да е изрично уговорено,че прехвърлителят си запазва правото на собственост върху построените в него сгради,считат ли се за прехвърлени в полза на правоприемника и изградените постройки по силата на презумпцията по чл.92 ЗС/ по приращение/ и коя страна носи тежестта на доказване при оборване на законовата презумпция по чл.92 ЗС,са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК /р.183 от 18.06.12г.по гр.д.№ 88/12г.на ІІ г.о.; р.529 от 9.07.10г.по гр.д.№ 1129/09г.на І г.о.; р.120 от 22.10.14г.по гр.д.№ 2928/14г.; р.98 от 27.07.15г.по гр.дело № 521/15г.на ІІ г.о. /,според която при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея,щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката,запазването на собствеността върху сградата отделно от земята,трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт,за да се смята за оборена презумпцията по чл.92 ЗС.
Съдебният състав на ІV г.о. приема,че посочените въпроси са неотносими към настоящото производство по чл.422 ГПК.Искът относно съществуването на вземането по реда на чл.422 ГПК е установителен,с предмет вземането такова,каквото е присъдено със заповедта по чл.417 ГПК.Заповедното производство и исковото производство по чл.422 ГПК са взаимно обусловени и вземанията,предмет на заповедта за изпълнение,са тези,които подлежат на установяване и доказване в общия исков процес.Рамките на предмета на исковото производство са предопределени от заповедното производство,установителният иск се основава на обстоятелствата,посочени в заповедта и предметът на иска кореспондира с предмета на оспорената заповед – искът е относно съществуването на вземането,за което е издадена заповедта,а петитумът ,който се извежда от законовата разпоредба – чл.415 ГПК –е да се признае за установено вземането по заповедта.Този иск е облигационен,а не е за установяване правото на собственост.В разглеждания случай с предявения срещу М. П. установителен иск ищецът цели да установи,че по силата на сключения между тях договор за покупко – продажба на поземлен имот,ответникът се е задължил да му предаде и построените в него сгради,които не са посочени и индивидуализирани в заповедта по чл.417 ГПК.Налице е несъответствие между притезанието,предмет на издадената заповед,и правото,чието установяване се иска в производството по чл.422 ГПК.Въпросите дали процесните постройки са приращение в имота и са включени в предмета на разпореждането,извършено с нот.акт № 62/2014г.,или са самостоятелни обекти,както е приел въззивния съд,са извън предмета на иска по чл.422 ГПК и следва да бъдат разрешени в друго исково производство,с участие и на купувача на процесните сгради.
С оглед на изложеното не са релевантни за делото изведените от жалбоподателя въпроси,отнасящи се до презумпцията по чл.92 ЗС и тежестта по доказване на оборването й.
Въпросът : Как се осъществява предаването на владение върху недвижим имот и следва ли да се счита,че владението е предадено,ако в имота се намират продавачът,негови вещи и трети лица,които той е допуснал там, не е обусловил въззивното решение.Това е така ,защото съдът е приел,че владението на поземления имот е предадено в деня на сключване на договора – 31.03.14г.,а извършената впоследствие промяна във владението се отнася само за сградите,за които ответникът М. П. се е снабдил с констативен нот.акт и ги е продал на трето лице.
На въпроса: Подлежи ли на изследване в производство по иск с правно основание чл.422 ГПК въпросът за принадлежността на правото на собственост,е даден отговор по- горе.В производството по иска за съществуване на вземането по реда на чл.422 ГПК не могат да се обсъждат възражения,основани на собствеността на вещите,предмет на договора.
С оглед на всичко изложено въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По частната жалба на [фирма]:
В производство по чл.248 ГПК с обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението,с което дружеството е осъдено да заплати на адв.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1974.50 лв.на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Изложени са съображения,че по делото е постъпил отговор на въззивната жалба на дружеството от М. П. чрез адв.Б. ,в който е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.В проведеното по делото открито съдебно заседание на 6.06.16г.пълномощникът също е направил искане за присъждане на разноски.
С решение № 129/4.07.16г.Пловдивския апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение,с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против М. П. иск по чл.422 ГПК.С оглед изхода на спора е присъдил на адв.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1974.50 лв,на основание чл.38 ал.2 ЗА,определено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът е счел,че няма основания за изменение на решението в частта за разноските,тъй като от данните по делото е установено,че адв.Б. е оказала безплатно адвокатска помощ на въззиваемия М. П. и с оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати адвокатското възнаграждение,което е в минималния размер.
Частната жалба е основателна.
Разпоредбата на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини,близки или на друг юрист.Съгласно чл.38 ал.2 от същия закон ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г.За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие,предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице,попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.В разглеждания случай двете предпоставки не са налице.По делото е представено общо пълномощно за всички инстанции,но липсва договор за правна защита и съдействие,в който да е оказано коя от хипотезите на чл.38 ал.1 ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ е налице.За да упражни това свое право адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие,в който да посочи,че последните са престирани безвъзмездно на основание изрично посочена хипотеза по чл.38 ал.1 ЗА,без да е необходимо да я доказва.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че следва да отмени като незаконосъобразно обжалваното определение и вместо него да постанови друго,с което да отмени въззивното решение,имащо характер на определение,в частта,с която [фирма] е осъдено да заплати на адв.Д. Б. сумата 1974.50 лв,представляваща адвокатско възнаграждение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 129 от 4.07.16г.,постановено по в.гр.дело № 256/16г.на Пловдивския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 481 от 21.09.16г.по в.гр.дело № 256/16г.на Пловдивския апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение № 129 от 4.07.16г.,постановено по същото дело,в частта да разноските.
ОТМЕНЯ решение № 129 от 4.07.16г.по гр.дело № 256/16г.на Пловдивския апелативен съд в частта,имаща характер на определение,с което [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на адв.Д. Б.-Л. сумата 1974.50 лв,представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на М. Ж. П. пред въззивния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.