ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 629
София,14.05.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1197 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. П. от [населено място], действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетната И. В. С., чрез адв. Д. К. от САК, срещу решение №5366 от 16.07.2014г., постановено по в.гр.д. № 3759 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение №ІІІ-82-261 от 02.01.2014г., постановено по гр.д. №12610/2013г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 82-ри състав като предявеният иск изменение на издръжката е отхвърлен за разликата над сумата 140 лв. до предявения пълен размер от 300 лв. месечно е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба В. Г. С. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Е. С. от САК. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
С първоинстанционното решение е изменен, на основание чл.150, вр. с чл.143, ал.2 СК, размера на дължимата от В. Г. С., месечна издръжка, определена с решение №ІІІ-80-60/17.03.2011г. по гр.д.№1673/2011г. на СРС, 80-ти състав, в полза на детето И. В. С. от 100 лв. на 140 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 300 лв. месечно като неоснователен.
Въззивният съд е потвърдил решението на СРС.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.Изменение на обстоятелствата е налице при трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от посочените предпоставки. Конкретният размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат, като тя следва да е такава, каквато би била, ако родителите живеят в едно домакинство. В конкретния случай, с решение №ІІІ-80-60/17.03.2011г. по гр.д.№1673/2011г. на СРС, 80-ти състав издръжката на детето И. С. е била определена по споразумение на родителите в размер на 100 лева при средномесечен брутен доход на бащата в размер на 1114.35 лв. и на майката в размер на 1571.75 лева. Съдът е приел за безспорно установено, че след определянето на издръжката са се изменили нуждите на детето от средства, за да бъдат задоволени всички негови потребности, включително и във връзка със здравословните му проблеми, но от друга страна са настъпили неблагоприятни промени и във възможностите на задължените родители. Видно от трудов договор, сключен на 09.11.2012г. с [фирма], бащата на детето е назначен на длъжност „електротехник” с основно трудово възнаграждение 370 лв. До приключване на въззивното производтво е представен трудов договор от 08.05.2014г., сключен между МБАЛ [фирма] и С. П., като уговореното месечно трудово възнаграждение е в размер на 850 лв. Предвид на това, съдът е приел за несъстоятелен доводът във въззивната жалба, че общият размер на месечната издръжка на детето следва да се определи на 700-800 лв., тъй като с получаваните от родителите му трудови възнаграждения, би било непосилно за тях да осигуряват на дъщеря си ежемесечно средства за издръжката й в такъв размер, дори ако живееха заедно. По тези съображения съдът е определил, че за задоволяване нуждите на детето са му необходими месечно по 350 лева. Приел е, че са неоснователни доводите, че бащата притежава имущества, с които може да се разпореди и с оглед на специалността си може да получава по-високи доходи, с които да задоволява в по-голям размер нуждата от средства за издръжката на детето, както и че неправилно е разпределена между родителите издръжка за детето.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Повдига следните материалноправни въпроси: 1.Кои са критериите за определяне на размера на дължимата издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, в частност явява ли се такъв криерий изискването издръжката „да е такава, каквато би била, ако родителите живеят в едно домакинство”; 2.Притежаваните от дължащия издръжка родител идеални части от недвижими имоти следва ли да се преценяват като показател за неговите възможности по смисъла на чл.142 СК; 3.Може ли съсобственик да продаде сам, без съгласието на другите съсобственици, притежаваните от него идеални части от недвижими имоти.
Според касатора, първите два от така поставените от него въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: т.4 и т.5 от ППВС №5/16.11.1970г., т.1 от ППВС №5/31.11.1981г., което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а отговора на третия поставен въпрос е в противоречие с практиката на съдилищата: решение №873/23.11.1994г. по гр.д.№744/1994г. на ВС и решение №776/15.06.1992г. ва ВС, ІV г.о., което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Първите два от поставените от касатора материалноправни въпроси не са разрешени с обжалваното решение в противоречие, а напротив-в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 5/16.11.1970 г. и ППВС № 5/30.11.1981 г. и с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. дело № 944/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 154 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г. на ВКС, III г. о., ГК/, според която при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. С въззивното решение тези въпроси не са решени по различен начин. Въззивният съд е изложил мотиви за нуждите на лицето, което получава издръжка – ищеца, както и за възможностите на ответника – лицето, което дава издръжката, както и дали и как те са се изменили. Дали изводите на съда за нуждите на търсещия издръжка и на материалните възможности на даващия издръжката и дали те са се изменили, са правилни, са въпроси, по които касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако разглеждането й бъде допуснато на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Що се отнася до третия поставен въпрос – може ли съсобственик да продаде сам, без съгласието на другите съсобственици, притежаваните от него идеални части от недвижими имоти, настоящата инстанция намира, че същият не е обусловил изхода на спора, поради което не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
С оглед изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5366 от 16.07.2014г., постановено по в.гр.д. №3759 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.