ЗДДФЛ – чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 8
ЗДДФЛ – чл. 37, ал.1, т.4; чл. 55, чл. 56, чл. 57, чл. 58, чл. 73
ОТНОСНО: Данъчно облагане при изплащане на доходи от наем от местно юридическолице на чуждестранно физическо лице.
В отговор на направено от Вас запитване, постъпило с вх. № … от 22.10.2014 год. при дирекция ОДОП – …,Ви уведомяваме за следното:
Според описаната в запитването фактическа ситуация, българско дружество с ограничена отговорност /наемател/е наело производствени недвижими имоти, собственост на физическо лице /наемодател/ – чужденец – местно лице на Федерална Република Германия, който има код по БУЛСТАТ. Чуждестранното физическо лице притежава 25 % от капитала на дружеството – наемател.
Въпросите Ви са следните:
1. Какви са необходимите документи, удостоверяващи посочената наемна сделка, които би трябвало да притежава българското юридическо лице при положение, че наемодателят е регистриран в регистър Булстат?
2. Следва ли наемателят да удържа данък при източника съгласно ЗДДФЛ при изплащане на наемната цена на наемодателя?
3. Следва ли дружеството да отрази изплатения доход и удържания данък в справката за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 от ЗДДФЛ и по какъв начин? Трябва ли да се посочва българският Булстат при условие, че лицето няма ЕГН?
Предвид така представената фактическа обстановка, в съответствие с относимата нормативна уредба за 2014 г., по поставените от Вас въпроси изразявам следното становище:
Съгласно чл.3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните физически лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и чл.7 от ЗДДФЛ.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ – чл. 5 от ЗДДФЛ.
С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са от източник в България. Когато са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, този вид доходи от източник в България подлежат на облагане с окончателен данък (чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ), когато не са реализирани чрез определена база в страната. По смисъла на §1, т.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ ”определена база” е:
а/ определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б/ трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
Видно от изложеното по-горе, доходите от наем не попадат сред доходите реализирани чрез определена база, т.е. подлежат на облагане по реда на чл. 37 , ал.1, т.4 от ЗДДФЛ.
Според Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото(Обн. ДВ бр. 6 от 18 Януари 2011г.), доходи получени от местно лице на едната договаряща държава (в случая на Германия) от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава(Република България), могат да се облагат с данък в тази друга държава.
Следователно, за дохода от наем на имота в България в изпълнение на Спогодбата данъкът се дължи в България.
Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените доходи и е в размер на 10 на сто съгласно чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ.
В чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ е указано, че данъкът за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятие или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Данъчната декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци (чл. 56 от ЗДДФЛ)в съответната ТД на НАП.
Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ, по искане от наемодателите може да се издаде Удостоверение по образец за платен данък от чуждестранно физическо лице. Искането се подава в териториалната дирекцияна Националната агенция за приходите (ТД на НАП), където е подадена данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Физическите лица – наемодатели, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително и отдаващите под наем помещения за производствени цели, според чл. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност. Съответно по силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и т.4 /доходи от наем или друго възмездно предоставяне на права или имущество/ от ЗДДФЛ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Тази разпоредба не се прилага, когато доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ. (чл. 9, ал.3)
На основание чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста (в т.ч. и доходите от дивиденти) се включват в справката, която предприятията – платци на доходи са задължени да изготвят по образец, утвърден от министъра на финансите.
В случаите, в които чуждестранното физическо лице няма ЕГН или ЛНЧ, в Част II на справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, колона 2 „ЧФЛ“следва да отбележете с „да“ обстоятелството, че физическото лице е чуждестранно заРепублика България, а в колона 3 следва да отбележете код „2“, указващ че доходът е изплатен на чуждестранно физическо лице, което не притежава ЕГН или ЛНЧ. В колона 4, когато доходът е изплатен на чуждестранно физическо лице без ЕГН или ЛНЧ, се вписва служебният номер от регистъра на НАП, ако лицето има такъв. При условие, че лицето има само код по Булстат, в тази колона данни не следва да се вписват.’