ЗДДФЛ – чл. 4, ал. 1, т. 4 и ал. 5, чл. 5, чл. 37, ал. 1, т. 4, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 37а, чл. 50, чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1;
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3, чл. 33, ал. 2, чл. 34, ал. 1, т. 1, чл. 40, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 40а
ОТНОСНО:
Данъчно и осигурително третиране на доход от наем на лице с
постоянен адрес в Гърция
В отговор на направеното от Вас запитване до органите по приходи при ТД на НАП ………, препратено ни по компетентност с писмо вх. № …….. г. при Дирекция „ОУИ”- ……., Ви уведомяваме за следното:
Описана фактическа обстановка:
Като физическо лице получавате доход от наем на магазин, като наемател е фирма. За 2010 г. сте декларирали дохода от наем. В писмото си пишете, че от 20 години живеете в Гърция постоянно, там работите и си плащате данъците, здравните и социални осигуровки. Деклариралисте, че повече от 300 дни в годината живеете в Гърция.
Задавате въпроса: Дължите ли здравни вноски върху дохода от наем?
Изразяваме следното становище:
По въпросите, свързани с данъчното облагане на декларирания доход от наем:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1.което има постоянен адрес в България, или
2.което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3.което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4.чийто център на жизнени интереси се намира в България.
За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната /чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ/.
Нормата на чл. 5 от ЗДДФЛ регламентира, че лицата, които не са местни физически лица се третират като чуждестранни физически лица.
Предвид на цитираните материално-правни норми и описаната в писмото Ви фактическа обстановка, Вие се явявате по данъчен статут чуждестранно физическо лице.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество от източник в Р България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица.
Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените /изплатените доходи /чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ/.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода е предприятие, законодателят е вменил в негово задължение да удържа окончателния данък и да декларира обстоятелствата с данъчна декларация по образец.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
Разпоредбата на чл. 37а. /Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, ал. 1 регламентира, че чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз /във вашия случай Гърция/, има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37.Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37, преизчисленият данък е равен на данъка върху общата годишна данъчна основа, който би бил дължим за тези доходи, в случай че те са придобити от местно физическо лице /чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ/.
Когато размерът на внесения окончателен данък за доходите по чл. 37 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2 за същите доходи, разликата подлежи на възстановяване до размера на окончателния данък по чл. 37, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък върху тези доходи в държавата, където лицето е местно за данъчни цели /чл. 37, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
Съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗДДФЛ, изборът за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 се упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50. В данъчната декларация се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.
Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По въпросите, свързани със задължителното здравно осигуряване:
Здравното осигуряване в Република България се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства.
На основание чл. 33, ал. 1, точки 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са:
?всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
?българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО задължението за осигуряване за българските граждани възниква от влизането на закона в сила /чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО/.
Доходите, върху които се дължат здравноосигурителни вноски, сроковете и редът за внасянето им по групи осигурени лица, са определени в чл. 40 от ЗЗО. В ал. 1 са обхванати лица, които се осигуряват здравно на основание упражняване на трудова дейност /по чл. 4 и чл. 4а от КСО/ и/или получаване на доходи – пенсии, обезщетения за безработица, по болест и майчинство и др. В ал. 2 и 3 са посочени осигурени от Републиканския бюджет лица – ученици, студенти, граждани, които отговарят на условията за социално подпомагане и др.
За лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, в чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е регламентирано, че те се осигуряват сами върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация. В тази хипотеза, ако в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е деклариран облагаем доход от наеми, съответното лице следва да извърши годишно изравняване на осигурителния си доход за здравно осигуряване на база този доход, като го включи в кол. 5.6 на Таблица 2 от Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към декларацията.
Относно здравното осигуряване на българските граждани, които живеят в чужбина, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, която е в сила от 21 декември 2004г. и дава възможност на българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до НАП.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз, считано от 1 януари 2007 г., е направено допълнение в чл. 33 от ЗЗО – създадена е нова ал. 2, според която не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Основно правило при определяне на приложимото право съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност е, че лицата, които попадат в приложното им поле, са подчинени назаконодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети лица в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава.
От представената фактическа обстановка в писмото Ви е видно, че от 20 години живеете и работите в Гърция, където заплащате и здравноосигурителните си вноски. Обстоятелството, че пребивавате повече от 300 дни в годината в тази държава сте декларирали в НАП.
При направената справка в информационната система на НАП за здравноосигурителния Ви статус се установи, че сте подали заявлението по чл. 40а от ЗЗО и считано от месец декември 2006 г. сте изключен от здравно осигуряване в България. При това положение, ако отговаряте на условията на цитираната разпоредба, до окончателното Ви завръщане в страната сте освободен от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски в страната, включително и върху декларирания доход от наем.
В случай, че за Вас е приложимо законодателството на Гърция, Вие отново няма да дължите вноски за здравно осигуряване по българското законодателство, но вече на друго основание – по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО като лице, подлежащо на здравно осигуряване в друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.