ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
София, 26.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3398 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. М. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Е. З. срещу решение № 70 от 28.2.2014 г по гр.дело № 385/2013 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 281 от 21.2.2013 г на Русенски районен съд, по гр.дело № 7364/2012 г.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от В. П. М. от [населено място] срещу А. М. искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на заповедта, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ, за възстановяването му на преди заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4560 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба А. М. със седалище в [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника си юрисконсулт М. Т..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.,че подадената касационна жалба е неоснователна.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното решение № 70 от 28.2.2014 г по гр.дело № 385/2013 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия е потвърдено решение № 281 от 21.2.2013 г на Русенски районен съд, по гр.дело № 7364/2012 г, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от В. П. М. от [населено място] срещу А. М. искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на заповедта, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ, за възстановяване на преди заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4560 лв. Въззивният съд е приел, че е налице посоченото в уволнителната заповед прекратително основание по чл.325 ал.1 т.12 от КТ, тъй като изпълняваната от ищеца до уволнението длъжност „инспектор” е определена по съответния ред /с нормативен акт- Наредбата за прилагане на КДА, приета с ПМС 129 в сила от 1.7.2012 г/ за заемане по служебно правоотношение.Тази Наредба предвижда служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен/старши/младши митнически специалист” по отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията да се преназначат на длъжността „инспектор” в А. М. по служебно правоотношение.В конкретния случай тези предпоставки са налице, поради което искът за отмяна на уволнението като незаконно и обусловените от изхода на спора по него искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение са приети за неоснователни.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК са повдигнати следните въпроси : 1/ По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния да спре производството по исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ до приключване с влязло в сила решение от административния съд по въпроса за прогласяване нищожността на пар.9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на КДА. 2/По материалноправния въпрос относно различията в уволнителните основания по чл.328 ал.1 т.2 от КТ и чл.325 ал.1 т.12 от КТ.Подържа се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, доколкото в уволнителна заповед е посочено основанието по чл.325 ал.1 т.12 от КТ, а в действителност се касае за съкращение в щата.
По първия въпрос.С Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГТК е прието, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. Административното дело, чиито предмет не са засегнати субективни права на оспорващия или породени негови задължения, а правната норма – чрез оспорване акта по нейното приемане, не може да създаде необходимата по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК зависимост. Решението на административния съд по отмяна на подзаконов нормативен акт е с нормативно значение занапред, подобно на решенията на Конституционния съд. При изтъкнато противоречие на приложим закон с Конституцията е регламентирано изрично основание за спиране на гражданското дело (чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК), която норма не може да се тълкува разширително и да намери приложение при оспорване на подзаконови нормативни актове.Следователно не е налице противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика по така посочения процесуално правен въпрос.
По втория въпрос.Същият е разрешен не в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по чл.290 от ГПК № 182 от 13.6.2014 г по гр.дело № 479/14 г на ВКС, Четвърто Гражданско отделение, с което е прието, че единствената предпоставка за законно упражняване от страна на работодателя на правото на уволнение по чл.325 ал.1 т.12 от КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител, като това основание е налице и когато новата длъжност, предвидена за заемане по служебно правоотношение е запазила основните, характеризиращи я трудови функции от старата длъжност, заемана по трудово правоотношение.С това решение както и с решение № 231 от 12.6.13 г по гр.дело № 1353/13 г на Четвърто ГО, решение № 268/21.11.11 г по гр.дело № 1414/2010 г на Трето ГО, решение № 117/23.4.12 г по гр.дело № 967/11 г на Трето ГО са направени разликите в основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращаване в щата и по чл.325 ал.1 т.12 от КТ.Прието е, че уволнителното основание „съкращение в щата” е налице тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност.Това се постига чрез намаляване или премахване на броя на работниците/служителите така и при запазване или дори увеличаване на щатните бройки /вкл.при така нар.трансформация на длъжности/.Когато съдът преценява налице ли е реално съкращаване на щата от значение е дали са запазени или не основните трудови функции на длъжността.В хипотезата на чл.325 ал.1 т.12 от КТ единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане от държавен служител.Във всички случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 от КТ ще бъде налице когато длъжността, заемана до прекратяването по трудово правоотношение и за която е прието да бъде заета занапред по служебно правоотношение запази основните си, характеризиращи я трудови функции, както е в настоящия случай.
Следователно не е налице соченото касационно основание, тъй като въззивното решение на противоречи на задължителна съдебна практика относно приложението на елементите от фактическия състав на чл.325 ал.1 т.12 от КТ.Налице е посоченото в уволнителната заповед основание, а не съкращаване в щата
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение.
С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер на 200 лв.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело № 3398/14 г на ВКС, Четвърто ГО.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 28.2.2014 г по гр.дело № 385/2013 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА В. П. М. от [населено място] да заплати на А. М. на основание чл.78 ал.5 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.