ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№104
София, 30.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3467 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. С. и П.П. „А.“, чрез адв.Л. Р. и насрещна касационна жалба на М. Б. Х., чрез адв.Г. И. и адв.М. У., страни по възивно гражданско дело №13642/2015г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б състав, срещу постановеното по него решение от 08.02.2016г.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 20.03.2015г. на Софийски районен съд, І г.о., 40-ти състав, постановено по гр.д.№32140 по описа на съда за 2013г., с което са осъдени В. С. и ПП „А.“ да заплатят солидарно на М. Х. сумата от 17 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, причинени негативни емоции-възмущение, раздразнение, гняв, огорчение; притеснение от увреждане на професионалната му репутация и негативни последици в професионален план; неблагоприятно засягане на личните му и семейни отношения, вследствие на изявления на ответника В. Н. С., направени в телевизионни предавания „С.„А.“ с В. С.“, излъчени по „А. ТВ“ с медиен доставчик ПП „А.“ на 23.06.2013г. и 30.06.2013г. чрез употреба на следните изрази: „който сега се гаври по поръчка на Б., защото там се плаща яко, се гаври с нещата, които стават на улицата“; „изключителен измекяр“; „Х.-З.“; „така се е продал, така си е отворил бузите, че става жалък“; Х., Б., Х., З.“; „играчи-лапачи“; „плачат като вдовица за вибратор“; „Б., който им даваше в устичката парички и те му ръкопляскаха“, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2013г. до окнчателното изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените искове за разликата над присъдената сума от 17 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Въззивното решение се обжалва от В. С. и ПП „А.“ в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част. Жалбоподателите считат, че в тази му част решението е неправилно, тъй като при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не се е съобразил в необходимата степен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Решението е обжалвано и от М. Х. в частта, в която въззиният съд се е произнесъл по въззивната жалба на ПП „А.“. Поддържа се, че в тази част решението е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на производствените правила, понеже въззивният съд е следвало да върне жалбата на ПП „А.“ на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Касационната жалба на В. С. и ПП „А.“ е оспорена с отговор, подаден от М. Х., чрез пълномощнците му адв.Г. И. и адв.М. У., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено че на 23.06.2013г. и 30.06.2013г. по „А. ТВ“ са излъчени две предавания, в които ответникът В. С. е направил посочените по-горе изказвания, които са негова реакция на отразените в телевизионната продукция „Г.Е.“ политически протести по това време и на поведението на С. по време на протестите, с които изказвания се внушава, че зад продукцията, респ.-зад начина на отразяване на протестите, стои М. Х., който действа единствено по поръчка и срещу заплащане от страна на Б. Б., с цел последният да се върне на власт и Х. да се облагодетелства от това. Съдът е приел върпросните изявления за клеветнически, тъй като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за честта на ищеца, които не са истински, доколкото твърдените обстоятелства не са доказани от ответниците. В изказванията се съдържат обидни за личността на Х. оценки, а от цялостния им смисъл е видно, че думата „измекяр“ е използвана в обидния смисъл на човек-марионетка, който се продава на по-силните за лична изгода, противно на принципите си. Безспорно обидни, според съда, са и думите „жалък“, „лапач“, както и пренебрежителните звукоподобни на фамилното име на ищеца „Б.“ и „З.“. Въззивният съд е приел, че използваните от С. изрази: „който сега се гаври по поръчка на Б., защото там се плаща яко, се гаври с нещата, които стават на улицата“; „изключителен измекяр“; „Х.-З.“; „така се е продал, така си е отворил бузите, че става жалък“; Х., Б., Х., З.“; „играчи-лапачи“; „плачат като вдовица за вибратор“; „Б., който им даваше в устичката парички и те му ръкопляскаха“ излизат от границите на допустимия тон и език, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и клеветата, внушават нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягат по недопустим начин правната сфера на ищеца. Въпросните клевети и обиди са причинили силно негативно въздействие на ищеца Х., което се е отразило на ежедневието и работата му, бил е притеснен, изпитвал е силно чувство на гняв, огорчение, негодувание, възмущение и притеснение за близките си. Изпитвал е притеснения за начина, по който ще се възприемат изявленията в обществото, както и че ще доведат до проблеми с колегите и бизнес пратньорите му. О. размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение въззивният съд е приел, че той е съобразен с релевантните обстоятелства: характера на обидните и клеветнически твърдения, включително груб цинизъм и съдържащат се в тях степен на позорност (внушаване наличието на продажност, нравствена безпринципност и нечестност на лицето); положението на ищеца на публична личност с изградено име в средите на шоубизнеса и с широка известност в обществото, за която всяка невярна информация се разпространява многократно заради засиления обществен и журналистически интерес, поради което и неприятните преживявания са от по-висока степен; обстоятелството, че обидите и клеветите са разпространени чрез средство за масова информация и са станали известни на широк кръг лица; факта, че същите са заявени от лидер на политическа партия със значителен кръг от поддръжници и с познания за обществените и политически отношения, т.е. от лице, на което мнозина биха дали вяра; характера и степента на понесените от ищеца неимуществени вреди; обществено-икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта, с оглед на които сумата от 17 000лв. се явява справедливо обезщетение. Според въззивния съд правилно СРС е ангажирал солидарната отговорност на ПП „А.“ по реда на чл.49 ЗЗД, предвид качеството на партията на доставчик на медийна услуга, като същият се явява възложител на работата на служителите на медийния оператор, които в случая са били длъжни да не допускат разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл.10 от ЗРТ, сред които е и защитата на личната неприкосновеност на гражданите. Съгласно закона и установената съдебна практика доставчикът на медийни услуги-юридическо лице носи отговорност по реда на чл.49 ЗЗД за вредите от изявления, излъчени по телевизионната програма, като е без значение кой точно е направил изявленията, тъй кат доставчикът е допуснал те да бъдат излъчени и разпространени.
По жалбата на В. Н. С.:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос:
Какви критерии следва да прилага съдът при определяне на размера на справедливото обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД.
Според него по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г., решение №25 от 17.03.2010г. на ВКС по т.д.№211/2009г., ІІ т.о. и решение №439 от 20.01.2016г. на ВКС по гр.д.№2773/2015г., ІV г.о.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по жалбата на В. С. и ПП „А.“, поради следните съображения:
Възивният съд се е произнесъл в решението си по всички конкретни въпроси от значение за спора, касаещи преценката за „справедливото” обезщетяване на неимуществени вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочената от жалбоподателите т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г. Според тази разпоредба размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В случая изводите на въззивния съд за размера на обезщетението са мотивирани по начина, който обвързващата практика изисква, а въпросът, дали тези изводи са правилни, не може да се разглежда в производството по чл.288 ГПК. В трайната практика на ВКС се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната практика на ВКС /включително и посочената от касаторите/ съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от противоправните действия на ответниците. Въззивният съд е изследвал и отчел всички релевантни обстоятелства, а именно: характера на обидните и клеветнически твърдения, включващи груб цинизъм и съдържащата се в тях степен на позорност (внушаване наличието на продажност, нравствена безпринципност и нечестност на лицето); положението на ищеца на публична личност с изградено име в средите на шоубизнеса и с широка известност в обществото, за която всяка невярна информация се разпространява многократно заради засиления обществен и журналистически интерес, поради което и неприятните преживявания са от по-висока степен; обстоятелството, че обидите и клеветите са разпространени чрез средство за масова информация и са станали известни на широк кръг лица, че същите са заявени от лидер на политическа партия със значителен кръг от поддръжници и с познания за обществените и политически отношения, т.е. от лице, на което мнозина биха дали вяра; характера и степента на понесените от ищеца неимуществени вреди: причиненото силно негативно въздействие, което се е отразило на ежедневието и работата му, изпитаното притеснение за себе си и за близките си, силното чувство на гняв, огорчение, негодувание, възмущение; притеснения за начина, по който ще се възприемат изявленията в обществото, както и че ще доведат до проблеми с колегите и бизнес пратньорите му. Съдът е отчел и обстоятелството, че присъденото обезщетение не следва да надвишава справедливия размер, необходим за репариране на реално претърпените неимуществени вреди, поради което за разликата над сумата от 10 000 лв. е отхвърлил иска като неосноснователен. С оглед на изложеното, не се установява поставенят въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
Ответникът по касационната жалба на В. С.-М. Х. е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил надлежни доказателства, че същите са действително направени съгласно изискванията на т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.02.2016г., постановено по в.гр.д.№13642/2015г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.