О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 30.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 7135/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Е. В. срещу решение от 26.6.13 г, постановено по гр.дело № 4787/13 г на Софийски градски съд, Второ „Д” гражданско отделение, с което е отменено решение от 4.3.13 г по гр.дело І 49571/12 г на СРС, 119 състав и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от М. Е. В. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 21.8.12 г на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, за възстановяването й на преди заеманата длъжност „медицински представител” и за присъждане на обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ в размер на 4 780 лв за оставането й без работа в периода 22.8.12 г-1.11.12 г и на по-ниско платена работа в периода 2.11.12 г-22.2.13 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответницата по касация М. Е. В. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез пълномощника й адв.К. М..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение следва да бъде оставено в сила.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т 3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.От доказателствата по делото се установява, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата М. Е. В. е изпълнявала при ответника [фирма] длъжността „медицински представител”.Същото е прекратено със заповед на управителя на дружеството на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ- поради липса на качества, считано от 22.8.12 г.В заповедта е посочено, че на служителката в качеството й на медицински представител са поставени конкретни планове за изпълнение за месеците февруари-август 2012 г.Посочено е,че за тези месеци средното изпълнение е 26 %, а средното неизпълнение е 74 %.От това е изведен извод, че служителката проявява несправяне с работата за един продължителен период от време и за обективна липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.5 от КТ.Приел е, че уволнението е незаконосъобразно, доколкото нито в уволнителната заповед, нито в друг документ, към който да се препраща не са изложени конкретните качества, липсата на които е наложила уволнението.Приел е ,че този пропуск препятства възможността да бъде упражнен съдебен контрол върху законосъобразността на уволнението.Прие е, че в заповедта са посочени таблици с проценти изпълнение и неизпълнение на план за продажби, но липсват мотиви, че причините за неизпълнението му са в причинна връзка с качества, необходими за ефективно изпълнение на заеманата от ищцата длъжност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните материалноправни въпроси : 1/ Какви са качествата необходими за работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнатите конкретни резултати по поставени от работодателя цели и задачи 2/ длъжен ли е работодателя в уволнителната заповед да посочи не само липсващите качества на работника, но и фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите установяващи неефективността на работата, след като липсата на качества е преценена съобразно изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор.
По първия въпрос.Изводите на въззивния съд в обжалваното въззивно решение съответстват на приетото в решения на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 483 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5084/2008 г., II г, о., ГК и решение № 483 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5084/2008 г., II г. о., ГК/. според които законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква в заповедта за уволнение работодателят да посочи точно и конкретно какви качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, работникът /служителят/ не притежава.В тези решения е прието, че при прекратяване на трудовия договор поради липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения става въпрос за обективна липса на качества, която може да се дължи на недостатъчна образованост, опит или природни дадености-като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора или клиенти за определени професии./ Трайно установена е съдебната практика, съгласно която законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание член 328, ал. 1, т. 5 от КТ предполага изпълнение на задължението на работодателя да посочи и докаже точно какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му работа, които последният не притежава, като тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения./Решение № 483 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5084/2008 г., II г. о., ГК/. В уволнителната заповед, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 следва да бъдат конкретизирани качествата на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции. Достатъчно е липсващите качества да са в причинна връзка с невъзможността работникът да работи така, както е необходимо за пълноценно изпълнение на трудовата му функция. Без значение дали се касае за професионални или за лични качества. /Решение № 195 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2011 г., III г. о/. Когато работодателят счита, че работникът или служителят не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника или служителя, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. В противен случай проверката би била невъзможна.
Вторият материалноправен въпрос не е бил предмет на изводите на въззивния съд.В решението на СГС е прието, че липсата на конкретно посочени качества, препятства възможността да бъде извършена преценка за законосъобразност на извършеното уволнение.Въпросът дали „освен липсата на конкретно посочени качества работодателят следва да посочи и фактите, установяващи липсата на качества” не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил крайния изход на спора поради което не може да обоснове селекция на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответницата направените от нея разноски в производството по чл.288 от ГПК, в размер на 1500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.6.13 г постановено по гр.дело № 4787/13 г на Софийски градски съд, Второ „Д” гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на М. Е. В. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от нея разноски в производството по чл.288 от ГПК, в размер на 1500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: