ЗДДФЛ- чл. 42;чл. 49; чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2;
ЗДДФЛ – § 1, т. 26, б. „ж“; § 1, т. 27;
ОТНОСНО: Облагане по реда на ЗДДФЛ на изплатени доходи на физически лица по договори за преотдаване на персонал
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. …, с вх. № …/02.06.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, представляваното от Вас дружество е регистрирано в Агенция по Заетостта като предприятие за осигуряване на временна заетост. Сключили сте договори за преотдаване на персонал на територията на Федерална Република Германия.
Посочвате, че съгласно чл. 14 от Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия, лицата които получават възнаграждения за положен труд от преотдаването на професионална работна сила, следва да плащат авансов данък върху доходите си от източник в Германия от първия ден на тяхната заетост.
Задавате следните въпроси:
1.Как следва да бъдат обложени тези доходи в Република България?
2.Следва ли лицата да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите получени от източник в Германия?
При така представената фактическа обстановка и с оглед относимите разпоредби на данъчното законодателство, изразяваме следното становище:
На основание§ 1, т. 26, буква „ж“ от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ правоотношенията между работодател по смисъла на § 1, т. 27 и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице са трудови правоотношения по смисъла на закона.
Съгласно определението дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ “работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Въпреки, че работниците и служителите полагат труд, контролиран от лицето, на което е предоставен персонал, същите запазват трудовите си правоотношения с първоначалния си работодател, а именно лицето, което предоставя персонал, като получават заплатата си при условията и в размера, съгласно трудовитеимдоговори, сключени с последния. Двете предприятия – работодателят и лицето, за което работниците ще престират работна сила, оформят правоотношенията си с писмен договор.
Отделните клаузи от договорите, свързани с полагането на труда (предоставяне на персонал), ще бъдат действителни, ако са изпълнени условията за валидност на трудовото правоотношение относно мястото на полагане на труда и характера на работата по него по смисъла на чл. 107у от КТ.
В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ,българското дружество е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Разпоредбата на чл. 14 от Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, разпределя данъчната тежест между държавите като поставя условия относно броя на дните на пребиваване на работниците в чуждата държава и статута на лицето, което изплаща трудовото възнаграждение.
Ако престоят на работниците в Германия не надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година и са налице другите условия по чл. 14 от СИДДО с Германия – възнаграждението е изплатено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Германия и това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава, за Германия не би възникнало правото да облага доходите за труда, положен на нейна територия.
Изключение от това правило е предвидено в ал. 3 на чл. 14 от Спогодбата, съгласно която разпоредбите на ал. 2 не се прилагат по отношение на възнаграждение за положен труд в рамките на преотдаване на професионална работна сила. В тези случаи е приложима само разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от СИДДО, съгласно която като се имат предвид разпоредбите на чл. 15 до чл. 18, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
Доколкото лицата запазват качеството си на български местни лица съгласно ЗДДФЛ и СИДДО с посочената държава, България ще приложи предвидения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане във всички случаи, в които доходът на лицата може да бъде обложен съгласно тази СИДДО в Германия. СИДДО между двете държави предвижда в чл. 22 прилагането на метода „освобождаване с прогресия”по отношение на доходи от трудови правоотношения, които са реализирани от български местни лица за труд, положен на територията на Германия. Приложението на метода е обусловено единствено от възникване правото на другата държава – страна по СИДДО да обложи трудовите доходи на лицата. Когато това право възникне съгласно СИДДО, държавата на полагане на труда има право да обложи трудовите възнаграждения за посочените лица от самото начало на извършване на дейността и съответно България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността.
Спогодбата като международен договор се прилага приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство.
Следователно, работодателят може да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на това лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО между България и Германия, която има предимство пред вътрешното законодателство.
Определянето на годишния данък върху дохода от трудови правоотношения се извършва от работодателя по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ при изчисляването на годишната данъчна основа. На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
На основание чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които през течение на годината са получили само:
– доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година имат работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
– доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година нямат работодател по основно трудово правоотношение или имат такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия: данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания и няма да ползват данъчни облекчения по реда на ЗДДФЛ.
‘