ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1 буква „б” и т. 5
НЕВДПОВ – чл. 4
ОТНОСНО:Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ………./19.02.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, МЦ „…….” ЕООД има сключени трудови договори по чл. 111 от Кодекса на труда с лица за извършване на допълнителна работа, извън установеното работно време по основните им трудови правоотношения с други работодатели. През календарната година тези лица ползват неплатен отпуск по тяхно желание за повече от 30 работни дни, през който са осигурени за всички осигурени социални рискове от основния работодател.
Поставени са следните въпроси:
1.Дължат ли се здравноосигурителни вноски от медицинския център за времето, през което наетите от него лица ползват неплатен отпуск?
2.Как трябва да се тълкува текстът на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за здравното осигуряване, според който задължително осигурени по този ред са „лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание” ?
3.Когато неплатеният отпуск се прекъсне от отпуск по болест, какво влияние би оказал неплатеният отпуск при изчисляване на паричното обезщетение за периода на временната неработоспособност? Дължи ли се здравноосигурителна вноска от медицинския центърза периода на временната неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, при условие че лицето е осигурено на това основание при основния си работодател?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
На първия въпрос:
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” (посл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който гласи следното:
“За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.”
От цитираната разпоредба следва, че определящо за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск, е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Обстоятелството, че са осигурени на друго основание, те следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатен отпуск.
Предвид изложеното, МЦ „………” ЕООД не следва да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” от ЗЗО за наетите от него лица за времето през което ползват неплатен отпуск по тяхно желание, щом за същото време те са осигурени от основния им работодател.
На втория въпрос:
Видно от текста на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” от ЗЗО, разпоредбата не визира всички лица, намиращи се в неплатен отпуск, а само тези, “които не подлежат на осигуряване на друго основание”. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО – по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения по управление и контрол и такива, възникнали на основание специални закони, от изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице – член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.
Друго основание за отпадане на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск е наличието на някое от обстоятелствата по чл. 40, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно посочената норма здравното осигуряване на: ветераните от войните и военноинвалидите, военнопострадалите, които не са здравно осигурени по друг ред; инвалидите, пострадали при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители, е за сметка на държавния бюджет. Осигуряването на лицата от тази група се извършва след представяне в Националната агенция за приходите на документи, издадени от компетентен държавен орган, с който удостоверяват наличието на съответните обстоятелства (чл. 40, ал. 9 от ЗЗО).
Здравното осигуряване на лицата по чл. 40, ал. 3 от ЗЗО – редовни ученици до завършване на средно образование, студенти редовно обучение до 26-годишна възраст, докторанти редовно обучение по държавна поръчка; граждани, отговарящи на условията за получаване на месечни социални помощи и други лица, изчерпатено изброени към тази алинея, също е за сметка на държавния бюджет, но при условие, че не са осигурени по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО. Наличието на някое от посочените в тази разпоредба основания, включително ползването на неплатен отпуск от съответното лице (чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” от ЗЗО), изключва възможността да бъде приложен чл. 40, ал. 3 от ЗЗО, т.е. държавният бюджет да поеме здравноосигурителните му вноски.
В разглеждания казус осигуряването на лицата по един от двата трудови договора е достатъчно основание, за да отпадне задължението на другия работодател за внасяне на здравнооосигурителни вноски по описания по-горе ред на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” от ЗЗО.
На третия въпрос:
На основание чл. 33, ал. 5, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване Националният осигурителен институт извършва плащането на пенсиите, обезщетенията и помощите по този кодекс, както и на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Следователно, въпросът за влиянието на неплатения отпуск върху размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност е от компетентността на осигурителния институт.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 (посл. изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) от ЗЗО за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда – минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят; осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, са в същия размер и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1.
Когато едно лице работи по два трудови договора при различни работодатели здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, формиранипоотделно при всеки един работодател, по реда за съответния вид доход, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. При определяне на осигурителния доход по отделните правоотношения се спазва следната последователност на доходите:
1.Пенсия – ако лицето е пенсионер при определяне на осигурителния доход на първо място се взема предвид размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, върху които се внасят здравноосигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет;
2.Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;
3.доход, получен за сметка на социалните разходи;
4.минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете;
5.осигурителен доход при неплатен отпуск.
Пред втория работодател лицето декларира сумата, върху която е осигурено от основния работодател (чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Ако по основния трудов договор са внесени здравноосигурителни вноски върху максимален осигурителен доход, по допълнителния трудов договор вноски не се дължат. В случай, че при първия работодател не е достигнат максималният месечен размер на дохода, другият работодател дължи здравни вноски върху пълния размер на осигурителния доход или само върху част от него, като следва упоменатата последователност при образуване на осигурителния доход. „Основно трудово правоотношение”, според § 1, т. 12 от ДР на Кодекса на труда, е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.
Когато лицето работи едновременно по две трудови правоотношения при различни работодатели, по всяко от които е осигурено за всички осигурени социални рискове, при настъпване на съответния осигурен социален риск и при условие, че отговаря на останалите изисквания на закона, то би могло да получи парично обезщетение поотделно по всеки един от договорите.
С оглед гореизложеното, в тази хипотеза и двамата работодатели са задължени да внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО завремето, през което лицето не работи вследствие настъпила временна неработоспособност, бременност и раждане или ползване на някой от отпуските, изброени в разпоредбата, при спазване на горепосочената последователност до достигане на максималния месечен размер на осигурителния доход.