О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр.София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1004 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. М. К. чрез адвокат И. Г. от АК-София срещу решение № 185/07.11.2017 г. по в.гр.д. № 250/2017 г. на Окръжен съд Шумен, с което се потвърждава решение от 10.08.2017 г. по гр.д. № 1112/2017 г. на Районен съд Шумен, за отхвърляне исковете на Ю. М. К. против Помощно училище „В. Д.” [населено място], представлявано от директора М. Х. П., на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, да се признае за незаконна и да се отмени Заповед № 182/07.04.2017 г. за уволнението на Ю. М. К., на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „старши учител на деца с умствена изостаналост” и за присъждане на обезщетение в размер на 5933,40 лева поради незаконното уволнение.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по материалноправните въпроси: Какъв период от време е необходим за изготвянето на писмени обяснения, за да се приеме, че е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ и може ли да се търси дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължения, които не са били вменени на работника или служителя чрез изменение на трудовото правоотношение? Според касатора поставените въпроси са разрешени в противоречие с решение № 221/30.07.2014 г. по гр.д. № 7639/2013 г. на ІV г.о. и решение № 137/02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по чл.290 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Помощно училище „В. Д.” [населено място], чрез адвокат И. Т. от АК-Шумен е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжността „старши учител на деца с умствена изостаналост”, прекратено със Заповед № 182/07.04.2017г. на директора на училището, поради неизпълнение на задължението й като класен ръководител да опази живота и здравето на учениците по време на учебния процес. След като уволнителната заповед съдържа изискуемите реквизити и е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ, а дисциплинарното нарушение на трудовата дисциплина е доказано в хипотезата на чл.190, ал.1, т.7 КТ, според въззивния съд уволнението е законно, поради което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Поставеният материалноправен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като е решен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 747/18.02.2011 г. по гр.д. № 735/2009 г. на ІV г.о., в което се приема, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. В случая, въззивният съд е приел, че процедурата по чл.193, ал.1 КТ е била изпълнена от работодателя, а ищцата е била наясно, за какво точно нарушение на трудовата дисциплина са й поискани обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, което е в съответствие с цитираните решения на Върховния касационен съд, че когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения, тъй като в този случай е изпълнено изискването на чл.193, ал.1 КТ. В същия смисъл са решение № 544 от 06.01.2012 г. по гр.д. № 1811/2010 г. и решение № 493 от 21.01.2013 г. по гр.д. № 1771/2011 г. на ІV г.о., в които се приема, че е достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение или ще приеме в разумен срок писмените му обяснения, т.е. работникът да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина са му поискани обяснения и те да са дадени преди връчването на заповедта за дисциплинарно наказание, както е приел и въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос не обуславя изхода на делото, доколкото въззивният съд не е обсъждал неизпълнението на задължения, които не са били вменени на ищцата по трудов договор, а конкретното неизпълнение на трудовите задължения през работно време – сутрин от 8 часа до 13.00 часа, във връзка с издадените Заповед № 364/02.03.2017 г., Заповед № 28/15.09.2017 г. и Заповед № 79/15.09.2017 г. на директора на училището. В този смисъл, поставеният въпрос, може ли да се търси дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължения, които не са били вменени на работника или служителя чрез изменение на трудовото правоотношение, е неотносим и не може са обуслови допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените от касатора материалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правните норми във връзка с упражняване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие и задължението му да изиска обяснения от работника по чл.193, ал.1 КТ, не са неясни, непълни или противоречиви, което осигурява точното им прилагане, поради което не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на 185 от 07.11.2017 г. по в.гр.д. № 250/2017 г. на Окръжен съд Шумен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.