Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр.София, 30.05.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4309описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.06.2018г. по гр.д.№2090/2018г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно, моли да бъде отменено , като бъде намален размера на пресъденото обезшетение по чл.2 ЗОДОВ.
Жалбоподатиелят – В. Ц. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е неправилно, моли да бъде отменено като бъде увеличен размера на присъденото му обезщетение по чл.2 ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, четвърто г.о., приема за установено следното:
Възззивният съд , като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. Ц., на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо ЗОДОВ, сумата 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение. Като е потвърдил същото решение в останалата му част, е отхвърлил предявеният иск за сумата до пълният предявен размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу него по н.о.х.д.№1414/2015 г. по описа на РС Видин, по отношение на което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда.
Съдът е констатирал от приложеното НОХД №1414/2015 г. на РС Видин, че с Постановление за образуване на досъдебно производство за разследване от 27.11.2014 г. е образувано досъдебно производство срещу ищеца на основание чл.270 НК за това, че в качеството си на държавен служител на МВР – полицейски инспектор IV степен в група ОДЧ при ОД на МВР – Видин, на 28.09.2011 г. в района на Дунав – мост 2 противозаконно е пречил на орган на властта – служители на ГПУІВидин, като не се подчинил на полицейското им разпореждане – да отвори багажника на лек автомобил и да постави ключовете от същия на предния капак, което било отправено три пъти, а се легитимирал с полицейска карта, качил се на автомобила, запалил двигателя, започнал да прави маневри, и тръгнал в посока на граничен полицай, който се опитал да му попречи да тръгне, с което се твърди да е извършил престъпление по чл.270, ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.
Установено е, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 13.03.2015 г. по ДП №33/2014 г. по описа на ОСлО – Видин, като със същото постановление му е наложена мярка за неотклонение „Подписка“. Констатирано е, че след връщане на делото за доразледване, с Разпореждане №488/09.06.2015 г. производството по НОХД№1414/2015 г. на РС Видин отново е било прекратено, и делото е върнато на РП – Видин за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като по частен протест на Прокуратурата на РБ срещу разпореждането за прекратяване на съдебното производство от 09.06.2016г. е било образувано ВЧНД№ 177/2016 г. на ОС Видин. Последният с определение №154/07.07.2016 г. е отменил разпореждане №488/09.06.2016 г. и делото е върнато на РС Видин за продължаване на съдопроизводствените действия.
Установено е, че след връщането на делото са били проведени открити съдебни заседания на 14.09.2016 г., на 03.10.2016 г., на 17.10.2016 г. и на 16.11.2016 г., и на 21.11.2016 г., на които подсъдимият се е явявал лично, и не е ставал причина за отлагане на делото и с присъда от 23.11.2016 г. ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.270, ал.1 НК, поради несъставомерност на извършеното от него деяние, като е отменена наложената му мярка за неотклонение „Подписка“, като с окончателно решение от 05.04.2017г. постановената оправдателна присъда е била потвърдена.
От приложената Заповед №К-1023/30.01.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е установено, че служебнто правоотношение на ищеца е било прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта, като същата е била връчена на ищеца на 06.02.2014 г.
Съдът е взел предвид факта, че наказателното преследване е започнало на 13.03.2015 г. и е приключило на 13.03.2017 г. с оправдателна присъда, влязла в сила – т.е. продължило е две години, като мярката за неотклонение „Подписка“, е била наложена на ищеца за период от 1 г., 8 месеца и 10 дни – от 13.03.2015 г. до 23.11.2016 г. Взето е предвид и обстоятелството, че във връзка с наказателното производство водено срещу него ищецът е бил лишен от възможността да ползва лично оръжие, за което е имал разрешително, което не е било подновено – за периода от 08.08.2016г. до приключване на наказателното производство на 13.03.2017г. – т.е. за период 7 месеца и 5 дни, поради което не е могъл да упражнява хобито си да ловува за този период. Прието е, че не е установено ищецът да е претърпял в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство прекратяване на неговото служебно правоотношение, тъй като същото е прекратено поради пенсиониране, преди повдигането на обвинение срещу ищеца за извършено от него престъпление по чл.270, ал.1 НК. Съобразен е и факта, че за извършеното от ищеца деяние на 28.09.2011 г., във връзка с което на 13.03.2015 г. му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, срещу ищеца е проведено дисциплинарно производство, приключило с налагане на диспицлинарно наказание „Порицание“ със Заповед №з-1337/13.12.2011 г. влязла в сила на 16.03.2012 г.
Посочено е, че въпреки това по време на воденото срещу него наказателно производство ищецът е успял да спечели местните избори за кмет на населеното място, което обосновава извод, че наказателното производство не е възпрепятствало изявата на ищеца в обществото и социалните му контакти, и не е нанесло значими вреди върху обществения му престиж.
При така установените по делото факти съдът е счел , че за неимуществените вреди претърпени от ищеца в пряка причинна връзка с повдигнатото му незаконно обвинение обезщетение в размер от 6000 лв. /шест хиляди лева съответства на обществените критерии за справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и ППВС №4/64 г.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е уважен, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило за две години, както и че срещу В. Ц. не е вземана най-тежката мярка за неотклонение. От събраните доказателства не може да се направи извод за негативна обществена нагласа към ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство, за влошаване на отношенията му с близките, както и за причинени заболявания.
Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 4000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, а следва да се отчете и факта че през същия период срещу него е водено и дисциплинарно производство за нарушение, констатирано при друга полицейска проверка. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 4000 лева до уважения от въззивния съд размер от 6000 лева.
Решението следва да се остави в сила в останалата му отхвърлителна част.
Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 28.06.2018г. по гр.д.№2090/2018г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 4000 / четири хиляди/ лева до 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Ц. М. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 4000/ четири хиляди/лева до 6 000/ шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му отхвърлителна част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: