1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
гр.София, 14.06.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1307 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.12.2017г. по гр.д.№504/2017г. на ОС Добрич, с което е допуснато поправка на акт за раждане.
Жалбоподателят А. Д. Д., като законен представител на М. А. Д. , чрез процесуалния си представител, поддържат че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС , които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така , че решението е недопустимо и и постановено при очевидна неправилност.
Ответникът С. М. Т., чрез процесуалниет си представители, в писвмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение № 141/30.10.2017 год. по гр.д.№ 4254/2016 год. на ВКС, ІІІ г.о. е обезсилено решение № 133/20.05.2016 год. по гр.д.№ 151/2016 год. на ОС Добрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на предприемане по реда на чл.129, ал.4т ГПК на процесуални действия по отстраняване на нередовности на искова молба по смисъла на чл. 127, ал.1, т.4 и 5 ГПК , съобразно дадените по реда на чл. 293, ал.3 ГПК указания .
При новото разглежданена делото, с обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е допуснал поправка на акт за раждане №76/21.01.2011г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при [община] в частта, в която като баща на детето М. Д. е посочено лицето С. Д., [дата на раждане] г и е разпоредил същият да запише „баща неизвестен”.
Установено е по делото, че с определение от 08.11.2017 год. , въззивният съд е указал на ищеца С. Т., че следва в едноседмичен срок да отстрани нередовностите по чл. 127 ал.1 т.4 и 5 ГПК на искова молба рег.№ 11592/23.06.2015 год.,съобразно посоченото в мотивите на решение от 30.10.2017 год. по гр.д.№ 4254/2016 год. на ВКС, ІІІ г.о., а именно: да изложи твърдения, съставляващи правнорелевантни факти , от които да произтича правото му да оспорва акт за раждане № 76/21.01.2011 год., като неустановяващ наличен произход от бащата на детето М. А., да изложи конкретни твърдения относно лицето С. Д., вписано като баща на детето, да посочи целта, обуславяща предявяване на искова молба рег.№ 11592/23.06.2015 год., която именно формира правния му интерес, представляващ правния резултат, който иска да постигне с промяна в съдържанието на оспорвания от него акт за гражданско състояние.
Констатирано е, че искова молба е била поправена в указания срок с уточняваща молба от 30.11.2017 год., препис от която е бил връчен на противната страна и съобразно съдържанието на която е прието, че предявеният от С. Т. е за отмяна на съставения акт за раждане № 76/21.01.2011 год. от длъжностното лице по гражданското състояние при Община. [населено място] в частта, в която като баща на М. Д. е посочено лицето С. Д., [дата на раждане] год., както и е отправено искане това записване да бъде заличено и вместо него се запише „баща неизвестен“.
Установено е, че от съвместното съжителство на ищеца с Д. Д., на дата 05.07.2010г. и на територията на Република Полша, е родено детето М. Д., чието раждането било удостоверено в съставен по реда на полското законодателство акт за раждане № 5537/16.07.2010 год., в който за баща на детето било посочено лицето С. Д., който не е реално съществуващо физическо лице. Вписването на данните за бащата било извършено съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от Закона за актовете за гражданско състояние на полската държава и въз основа на данни, посочени от бабата на детето по майчина линия А. Д. , а съставения от полската държава акт за раждане бил представен на длъжностно лице по гражданското състояние по постоянния адрес на майката на детето и [община] съставила нов акт за раждане № 76/21.01.2011 год. ,в който данните от акта за раждане на полската държава били възпроизведени , а допълнително била вписана служебно добавена дата на раждане на бащата – 01.01.1980г.
По реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база “Население“, въззивният съд е извършил на дата 05.12.2017 год. справка относно лице с имената С. Д., роден на дата 01.01.1980г., при която е констатирано, че запис за такова лице не се съдържа в Регистъра на населението.
Съдът при тези данни е приел, че Акт за раждане № 76/21.01.2011 год. е съставен в България от [община] по реда на чл.70 ал.2 , във връзка с чл.72 ал.3 т.1 ЗГР , въз основа на представен акт раждане от 16.07.2010 год. на Република Полша, с отразена забележка, че записванията за бащата са направени въз основа на чл.42, ал.2 от Закона за граждански актове . Изложени са съображения за това , че съобразно чл. 42 ал.2 от цитирания закон , в случай на липса на припознаване на детето или съдебно установяване на бащинство, в акта за раждане на детето , като собствено име на бащата се вписва името, посочено от законния представител на детето, а при липса на такова – едно от най-често използваните в страната имена, а като фамилно име и фамилно име по баща на бащата – тези на майката, със съответното отбелязване в графа “Забележки“, поради което съдът е приел, че полското законодателство урежда акта за раждане на дете , родено от неомъжена жена и неприпознато от баща , като съдържащ формално данни за фиктивен баща, без да доказва произхода на детето от действително съществуващо, еднозначно обозначено с данните за гражданска регистрация по чл. 8, ал.1 т.1-5 ЗГР лице. Прието е за установено, че данни за бащата са били вписани служебно и на произволен принцип и от българското длъжностно лице по гражданското състояние, тъй като от данните от прокурорско постановление от 14.04.2014г. и преписка на [община] по припознаване на детето и извършената служебна справка в НБД ”Население” , несъмнено се установява, че посоченият в акта за раждане за баща С. Д., не е реално съществуващо лице.
При тези данни съдът е приел, че след като в акта за раждане като баща е вписано несъществуващо лице, то предявеният иск за поправка на допуснака грешка в същия, предявен по реда на чл.547, вр.чл.537, ал.2 ГПК, е основателен и следва да бъде постановена такава, като в частта баща на детето се впише „неизвестен”.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивният съд в решението си е дал отговор на въпрос от значение за спора : за задължението на съда да направи подробна и обоснована да прецени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Поддържа наличие на основание по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е недопустимо, тъй като е постановено при липса на правен интерес от търсената с иска защита, както и че е постановено при очевидна неправилност, тъй като не е приложена релевантна за спора правна норма.
Настоящият състав намира, че решението е допустимо, постановено е по редовна искова молба, по иск предявен от страна, имаща правен интерес от търсената с него защита, още повече , че този въпрос е разрешен и с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 30.10.2017г. по гр.д.№4254/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. при първото разглеждане на настоящия спор от касационния съд.
В. касациенен съд, състав на ІV т.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване и по поставения от жалбоподателя въпрос и на сочените от него основания. На въпроса за задължението на съда да направи подробна и обоснована да прецени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност съдът е дал разрешение в съотвествие с практиката на ВКС, като е взето предвид и разрешението дадено в решение от 27.10.2015г. по гр.д.№219/2015г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се приема , че когато актът за раждане е съставен, въз основа на акт за раждане, съставен в друга държава, съдът следва да вземе предвид кое е приложимото право и да установи неговото съдържание. Посочва се, че едва след като установи по какъв ред е създаден чуждестранният (първичният) акт, съдът може да прецени неговата доказателствена сила и да направи преценка за доказателствената сила на съставения в България вторичен акт, както и , че актовете за гражданско състояние се ползват с материална доказателствена сила, ако са съставени по установения в приложимия закон ред, като вторичният акт не може да има по-голяма доказателствена сила от първичния. При съобразяване с тази практика съдът е приел, че актът за раждане, съставен от Полската държава не удостоверява произход от бащата, поради което съставеният вторичен акт за раждане по реда на Закона за гражданската регистрация не може да съдържа данни за такъв произход, а това е и невъзможно, когато посоченият в акта за раждане баща е несъществуващо в действителност лице.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде допуснато касационно обжалване за да бъде променена.
Що се касае до поддържаното основание да допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- поради противоречивото разрешаване на въпроса от съдилищата, то след измененията на ГПК с Дв.в.бр.86/2017г. такова основание за допускане на касационното обжалване не е предвидено.
Настоящият състав намира, че не е налице и основанието визирано в чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. Преценката за наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, когато се установяват действително съществуващи пороци на решението, а селекцията се състои само в преценка за наличие на достатъчна аргументираност в изложението на жалбоподателя, която в случая не е налице. Твърдението на жалбоподателката, че при разрешаване на спора не е приложена относимата към същия правна норма е неоснователно, тъй като правилно е прието от съда, че в случая не се касае до иск за оспорване на произход от бащата, а до допусната грешна в акта за раждане, за чиято поправка Законът за гражданската регистрация не предвижда друг ред.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.12.2017г. по гр.д.№504/2017г. на ОС Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: