О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 21.12. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4594 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на частен съдебен изпълнител С. Д. К.-Д., чрез адвокат К. Б. от АК София, срещу решение № 113 от 13.07.2017 г. по в. гр.д. № 278/2017 г. на Апелативен съд В. в частта, в която се потвърждава определение № 1044/13.04.2017 г. по гр.д. № 1807/2016 г. на Окръжен съд Варна, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. № 7260/13.03.2017 г. за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. В частната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и уважаването на молбата от 13.03.2017 г.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд съгласно чл.269 ГПК да се произнесе по всички възражения обективирани в жалбата относно неправилността на първоинстанционното решение; 2. Трябва ли при предявено възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК правораздаващият орган, преди да се произнесе по него, да извърши преценка за съотношението на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото; 3. Въз основа на какви критерии се извършва преценка дали заплатеното възнаграждение е прекомерно? Според частния жалбоподател, първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 14 от 07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о., решение № 43/04.06.2014 г. по т.д. № 213/2012 г. на ІІ т.о., решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ІІ т.о., решение № 123/28.05.2014 г. по гр.д. № 7750/2013 г. на І г.о., решение № 125/29.05.2012 г. по гр.д. № 534/2011 г. на ІV г.о., решение № 195/16.06.2014 г. по гр.д. № 5507/2013 г. на ІV г.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ІІ т.о., решение № 222/18.07.2012 г. по гр.д. № 1186/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 228/01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г. на І г.о., решение № 247/05.10.2012 г. по гр.д. № 1644/2012 г. на ІІІ г.о. По втория въпрос противоречието е с т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, решение № 938/28.12.2009 г. по гр.д. № 5222/2008 г. на ІІІ г.о. и решение № 45/18.05.2010 г. по т.д. № 532/2009 г. на І т.о., а третият поставен въпрос се посочва противоречие с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че молбата за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна, тъй като ищецът е предявил частичен иск, на основание чл.74 от ЗЧСИ, цената на иска се определя от търсената сума и въз основа на нея се определят дължимата държавна такса и разноските по делото, включително и възнаграждението за един адвокат. Въз основа на материалния интерес от частично предявения осъдителен иск се определя минималния размер на възнаграждението за адвокатска защита, което при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, според въззивния съд, правилно е било редуцирано на 3000 лева, с оглед на което определението по чл.248 ГПК е потвърдено като правилно и съобразено със закона.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените от касатора въпроси не дават основание да се допусне касационно обжалване поради следните съображения: Първият процесуалноправен въпрос, задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения обективирани в жалбата, обуславя изхода на делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно дадените разяснения в т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. В случая, при постановяване на обжалваното решение, във връзка с подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение по реда на чл.248 ГПК, съдът е взел отношение по всички обстоятелства от значение за крайния му извод, че не е нарушен материалния закон, а възражението за прекомерност на насрещната страна е основателно, тъй като процесуалното представителство по делото, което има определен интерес се определя от цената на предявения частичен иск, а не въз основа на твърденията, че общото вземане е в по-голям размер. Тези изводи са в съответствие с трайно установената практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 68/22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, І г.о., в които се приема, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява доводите на страните по свое вътрешно убеждение върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдяните по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици.
Вторият процесуалноправен въпрос също не обосновава допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, в която се приема, че когато съдът е сезиран с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази релевантните факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. В конкретния случай, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, с оглед цената на частично предявения иск, поради което е потвърдил намаляване на разноските за адвокатски хонорар на ответника, които ищецът следва да му възстанови. Даденото разрешение е в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отговор на третия процесуалноправен въпрос е даден с тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.3, в което се приема, че намаляването на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. Според цитираното тълкувателно решение, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните размери в Наредба № 1/2004 г., само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно. В този смисъл, изводите на съда, че с оглед материалния интерес по делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, не са в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113/13.07.2017 г. по в.гр.д. № 278/2017 г. на Апелативен съд В. в частта, в която се потвърждава определение № 1044 от 13.04.2017 г. по гр.д. № 1807/2016 г. на Окръжен съд Варна, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.