Определение №112 от 8.3.2018 по ч.пр. дело №666/666 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 666

гр.София, 08.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 666 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., приподписана от адвокат Д. С. от АК-В., против определение № 569/23.11.2017 г. по ч.гр.д. № 670/2017 г. на Апелативен съд П., с което се потвърждава определение № 830/06.10.2017 г. по гр.д. № 1055/2012 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е върната като нередовна подадената искова молба и е прекратено производството по делото. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и процесуални нарушения, поради което се иска отвод на съдебния състав и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. Според жалбоподателя са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, без поставяне на конкретен въпрос, във връзка с обжалваното определение за прекратяване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.3, т.1 ГПК/.
Не са налице основанията за отвод на настоящия състав на ВКС при решаване на правния спор на частния жалбоподател, поради липсата на предпоставките в чл.22 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че в първоначалната искова молба са посочени множество обстоятелства, от които не може да се определи какви са исканията на ищеца, поради което е дал указания за отстраняване нередовността на исковата молба. От ищеца са подадени допълнителни молби с изявления, декларации и квалификации на съдебния състав, но според съда изложените обстоятелства не дават възможност да се индивидуализира спорното право, поради което е постановено връщане на исковата молба и прекратяване на производство. За да потвърди обжалваното пред него определение, въззивният съд е приел, че исковата молба е неясна, тъй като ищецът е коментирал множество ирелевантни за правния спор факти, поради което исковата молба е останала нередовна.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като не е поставен обуславящ изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а в съдебната практика на ВКС се приема непротиворечиво, че съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности като при неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява (чл.129, ал.3 ГПК). Ето защо, когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, както е в случая, поради което неизпълнението им е основание за прекратяване на делото.
Твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК също не е налице, доколкото липсват доводи за нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор.
При липса на предпоставките по Глава петдесет и девета от ГПК, молбата на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, също е неоснователна.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 569 от 23.11.2017 г. по ч.гр.д. № 670/2017 г. на Апелативен съд П..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар