ЗКПО – чл.204, чл.215, чл.216;
НКС – чл.29- чл.32;
КТ – чл.66, §1, т.4 от ДР
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. … с вх.№ …………….02.08.2010г., сте изложили следната фактическа обстановка:
В …………………… ЕООД има назначен персонал около 50 човека. За тях, срешение на управителя, често се организират мероприятия, насочени към изгражданена сплотен колектив /тиймбилдинг/. Разходите, свързани с тези мероприятия, са документирани с фактури за:
– консумация в ресторанти;
– хотелско настаняване;
-анимационни прояви, включващи- уроци по уинсърв, забавления, наемане на корабче, ди-джей за партита и др.
– колективни посещения на спа процедури, козметични услуги, фитнес.
Във връзка с изложената информация сте поставили следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на описаните разходи – социални, представителни или несвързани с дейността.
2. При организиране на горните мероприятия се извършва командироване на служителите, като в командировъчната заповед се изписва: цел на командировката – тиймбилдинг. Разходите за тези командировки-за пътни, квартирни и дневни пари в съответствие с Наредбата за командировките в страната- данъчно признат разход ли са или следва да бъдат облагани с алтернативен данък.
С оглед изложените факти и обстоятелства в запитването и съобразно действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
Командироването като процедура е регламентирано в Наредбата за командировките в страната /НКС/ и в Кодекса на труда /КТ/. Командировката е едностранна промяна от работодателя на мястото на работа на работника или служителя, без да се променя характерът на работа. В периода на командировка определените трудови задължения на работника или служителя се изпълняват от него, но извън мястото на постоянната му работа, съгласно чл. 66, ал. 3 КТ и не на определеното работно място по смисъла на §1, т.4 ДР на КТ.
Хипотезата на чл.215 от Кодекса на труда урежда, че за времето на командировката, работникът или служителят има право освен на брутното си трудово възнаграждение и на пътни, дневни и квартирни пари. Тяхното предназначение е да компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си.
Редът и условията за командироване в страната и правата и задълженията на командироващия и командирования са уреденис Наредбата за командировките в страната.
Текстът на разпоредбите от чл.29 до чл.32 от НКС уреждат отчитането на извършената работа и направените разходи от командирования работник или служител.
Цитираните до тук разпоредби нееднозначно указват, че командироването на член от персонала се налага и е тясно обвързано с основната дейност на предприятието. На командированото лице са възложени за изпълнение задачи, произтичащи от стопанската дейност на възложителя, които следва да бъдат извършени на място, различно от определеното, съгласно трудовия договор .
В тази връзка е и данъчното третиране на разходите, свързани с командировки в страната, намерили отражение в счетоводството на предприятието. Тези разходи, когато са документално обосновани по реда на НКС, Закона за счетоводството /чл.7/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /чл.10/ и отразяват вярно стопанската операция се признават за данъчни цели.
ЗКПО изисква тези разходи освен да са документално доказани, така също и да са извършени във връзка с дейността на данъчно задължено лице, което се установява при последващ данъчен контрол.
Видно от изложеното в запитването Ви, мероприятията които организира Вашия работодател за всички служители на персонала извън работното им място, нямат характера на командировки по смисъла на Наредбата за командировките в страната и Кодекса на труда.
Социални разходи, предоставени в натура са разходите, които отговарят на легалната дефиниция, дадена вЗаконът за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, §1, т.34 от ДР: отчетени счетоводни разходи, които имат характера на социални придобивки по см. на чл.294 от КТ и които се предоставят по реда и начина, определени в чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Тези разходи са достъпни за всички работници и служители, вкл. и за лицата, наети подоговор за управление и контрол.
Съгласно изложеното в запитването, разходите, които извършвате за изграждане на „отборен дух” в колектива притежават следните характеристики:
-предоставят се с решение на управителя на фирмата;
-достъпни са за всички членове на персонала;
-предоставят се за сметка на социалните разходи, които предприятието заделя за тези цели.
Предоставени по горния ред, отразените в счетоводството Ви разходи имат характера на социални разходи в натура по см. на чл.204, т.2 от ЗКПО и подлежат на облагане с окончателен данък. Социалните разходи в натура, когато са документално обосновани по реда на Закона за счетоводството иЗКПО и данъкът върху тях се признават за данъчни цели в годината на тяхното осчетоводяване – чл.206, ал.1.
Съгласно чл.16, ал.2 от Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, при определяне на облагаемия доход на физическите лица не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО.
Съгласно §1, т.34 от ДР на ЗКПО, не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и възложителя са налице парични взаимоотношенияпод каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Съгласно чл.205 от ЗКПО, при наличие на горната хипотеза, предоставените социални придобивки представляват доход за физическите лица и подлежат на облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ.
Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл.204, т.2 са начислените социалните разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани стези разходи, за съответния месец – чл.212 от ЗКПО.
Съгласно чл.216 данъчната ставка е в размер на 10 на сто. Данъкът се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен данъка. Декларирането на дължимия и внесен данък за отчетната година става с подаване на годишната данъчна декларация – чл.217, ал.1 от ЗКПО.
Съгласно чл.217, ал.2 от ЗКПО, когато е налице надвнесен данък върху разходите за съответния отчетен период, той може дасе приспадне от дължимия данък върху разходите за следващата година.
Не са социални разходите на работодателя, извършени за осигуряване на основната му дейност, които създават условия за упражняването й, регламентирани като задължителни с нормативен акт: безплатна храна, противоотрови, предпазно облекло и др. Тези разходи, когато са документално обосновани, се третират съгласно данъчното законодателство като разходи, свързани с основната дейност на предприятието
Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на осчетоводените разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО
‘