О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 17.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1549 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. В., чрез адвокат Н. Д. от АК-Шумен срещу решение № 204 от 22.01.2018 г. по в.гр.д. № 3621/2017 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 2539/19.04.2017 г. по гр.д. № 7690/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения иск по чл.49 ЗЗД против М. [фирма], [населено място] за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законните лихви от 07.05.2014 г. до изплащането.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по правните въпроси: 1. „В какво се изразява задължението на съда да прецени доказателствата по убеждение, като основе решението си на доказателства по делото – на преки и косвени доказателства, на свидетелски показания, на медицинската експертиза, чиято задача включва изясняването на въпроса причина – следствие?”; 2. „Какво е съдържанието на процесуалното задължение на съда да основе решението си на обстоятелства по делото като отграничи онази категория връзки между фактите, за които са му нужни специални знания, от друга – за които следва да изгради извод съобразно опитните правила и логиката? Според касатора въпросите са в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От М. [фирма], [населено място] не е подаден писмен отговор.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил по несъмнен начин противоправност в работата на лекарския екип, осъществил безкръвната медицинска манипулация, с оглед на което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното дружество по чл.49 ЗЗД. Според мотивите на решението, както при отворени оперативни интервенции, така и при безкръвните манипулации попадането на чуждо тяло в засегнатия орган е със степен на вероятност, поради което изводите за причиняване на вредите на ищеца в лечебното заведение – ответник по делото, не са безспорни, а претенцията е недоказана.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените процесуалноправни въпроси, независимо че обуславят изхода на делото, не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената задължителна съдебна практика на ВКС – т.3 на ППВС № 1/13.07.1953 г., в която се приема, че решението трябва да бъде мотивирано, да съдържа кратко указание за това какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. При наличие на противоречиви доказателства, съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля като посочи причините за това. Мотивите към съдебното решение трябва да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях. Указанията са доразвити в ППВС № 7/27.12.1965 г ППВС № 1/10.11.1985 г., в които е посочено, че мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда при постановяване на решението и са средство за защита на правата и интересите на страните в производството /В този смисъл са също решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ІV г.о., решение № 200/2017 от 02.01.2018 г. по гр.д. № 350/2017 г. на І г.о., решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д. № 3871/2016 г. на ІІІ г.о. и др./. В случая, въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение за правния спор и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи, че не се доказва противоправността в действията на служителите, от които са причинени вредите, тъй като още преди безкръвната манипулация от лекарския екип в М.-Л., ищецът е приет в лечебното заведение със симптоми на остро възпаление на пикочния мехур, което според заключението на съдебномедицинската експертиза по делото е възможно да е било причинено от попадане на парче от марля и при предходната отворена оперативна интервенция, т.е. не са доказани безспорно правопораждащите факти по делото, за да се ангажирана отговорността на ответника. Изводите на въззивната инстанция са съобразени с цитираната съдебна практика, според която съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод, а след установяване на релевантните за спора факти въз основа събраните доказателства, съдът е длъжен да се произнесе с решение по спорното право, като вземе предвид всички факти и обстоятелства, а също и направените доводи и възражения от страните (чл.12 и чл.235, ал.2 и 3 ГПК). Даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, а от съображенията в изложението към касационната жалба не може да се направи извод за необходимост да се измени съществуващата или да се създаде нова съдебна практика по въпроса за отговорността по чл.49 ЗЗД във връзка с претенциите за обезщетение на вреди от действията или бездействията на служителите в лечебните заведения, с оглед на което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204/22.01.2018 г. по в.гр.д. № 3621/2017 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: