3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр.София, 14.03.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4202 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 04.07.2016г. по гр.д.№982/2016г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят С. Б. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от С. Б. искове с по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ /и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 31/2015 г., като незаконно и възстановяване на предишната работа, като ръководител Отдел „Информационни системи”, както и присъждане на сумата 12680,64 лв., обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението, от 24.03. до 24.09.2015 г., с обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяването на исковете, 20.05.2015 г.
Въззивният съд, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, е приел, че жалбоподателят-ищец в производството е работил на длъжност „Ръководител отдел информационни системи”, която видно от длъжностната му характеристика е ръководна по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на КТ, като се е позовал и на задължителна практика,изразена в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 08.06.2010г. по гр.д.№1621/200г. на ВКС.
Съдът е приел, че Р. е бил служител от ръководството на „Н.”., а уволнението му е извършено от П. И., който е станал изпълнителен директор с нов договор за управление. Съдът е счел, че договорът съдържа бизнес задача , поради което уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ е законно.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: задължителен елемент от договора за възлагане управление на дружество ли е бизнес задача, включваща определени икономически показатели, може ли тази задача да е в други актове, а не в договора и следва ли тези документи, които съдържат бизнес задачата изрично да бъдат посочени в договора или е достатъчно страната да се позове на тях. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПк за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 04.07.2013г. по гр.д.№1358/2012г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че във всеки договор за управление следва да се съдържа бизнес задача, с конкретни показатели, решение от 13.12.2011г. по гр.№168/2011г., ІV г.о. на ВКС в същия смисъл и решение от 19.03.2012г. по гр.д.№819/2011г. , ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че се възлага управление на определено лице, ксоето срещу възнаграждение следва в определен срок да постигне определен стопански резултат.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос за това задължителен елемент от договора за възлагане управление на дружество ли е бизнес задача, включваща определени икономически показатели. На същите в решението е даден отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, на които се позовава в решението си въззивния съд, както и в представените от жалбоподателя такива. В същата се приема, че за законност на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо да е налице сключен договор за управление на предприятието, лицето, с което се прекратява трудовото правоотношение да е служител от ръководството на предприятието, а правото по тази законова норма може да бъде упражнено в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора за управление. Посочва се, че всички посочени по-горе предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.2 КТ за да е законно последното, както е прието и в обжалваното решение.
По въпросите може ли бизнес задачата да е изложена в други актове, а не в договора за управление и следва ли тези документи, които съдържат бизнес задачата изрично да бъдат посочени в договора или е достатъчно страната да се позове на тях, настоящият състав намира, че не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове. Съдът не се е произнесъл по този въпрос, тъй като такъв довод за незаконосъобразност на уволнението не е направен в исковата молба, а едва пред въззивния съд , поради което за последният не е съществувало процесуално задължение да се произнесе по него с оглед забраната на чл.266, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.8 ГПК/Дв.в.бр.8/2017г./, вр. чл.23, ал.1, т.1 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба сумата 100 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.07.2016г. по гр.д.№982/2016г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА С. Б. Р. да заплати на [фирма] сумата 100 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: