О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 11.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………. и с участието на прокурора…….……..……………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 3053 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 20349 от 30.ХІ.2017 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 3655 на Софийския апелативен съд, ТК, трети с-в, от 8.ХІ.2017 г., постановено по т. д. № 4294/2017 г., с което е била оставена без уважение молба на този търговец за допускане на обезпечение по предявен от него срещу ответното [фирма]-София иск с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД (за присъждането на сума в размер на 217 227.55 лв.) посредством налагането на запор върху всички банкови сметки на ответника в кредитни институции на територията на страната ни до размера на горепосочената претенция.
Оплакването на дружеството частен жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение на САС, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по чл. 391, ал. 1 ГПК, с който исканото обезпечение на осъдителния иск да бъде допуснато.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество настоящата жалба е частично основателна.
За да откаже да допусне исканото от търговеца настоящ частен жалбоподател по иска му с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД обезпечение (посредством налагане на запор върху всички банкови сметки на ответника в страната ни до размера на осъдителния иск от 217 227.55 лв.), въззивната инстанция е приела, че всъщност това било искане за неговото „допълнително обезпечаване”: за разликата над 155 684.80 лв. и до пълния размер на същата претенция, като в тази връзка е бил изграден решаващия извод, че – „при липса на доказателства по какъв начин и в какъв размер е реализирано предходното обезпечение” (на същия осъдителен иск, но като бъдещ – бел. на ВКС), това изключвало обезпечителната нужда от повторно обезпечаване на предявения иск чрез налагане на друга обезпечителна мярка, понеже така би се стигнало до неоправдано ограничаване на имуществената сфера на ответника [фирма].
Изводът на САС за „повторност” при обезпечаването на един и същ осъдителен иск, който веднъж бил вече обезпечен в процесуалното му състояние на бъдещ, е необоснован, тъй като страда от вътрешно правнологическо противоречие (contradictio in adjecto). Не се касае за повторно, а за допълнително обезпечаване и в този смисъл обезпечителна нужда по отношение на пълния размер на предявеното вземане реално съществува. Следва в тази връзка обаче, да се цени и обстоятелството, че понастоящем има постановено първоинстанционно решение, с което осъдителния иск на търговеца настоящ частен жалбоподател срещу ответното [фирма] с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е бил уважен за сума в размер на 97 792.24 лв. и съответно отхвърлен за разликата до пълния размер на претенцията от 217 227.55 лв. Ето защо налице е предпоставката по чл. 391, ал. 2 ГПК, при която [фирма]-София ще следва да бъде задължено – на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – да представи /внесе/ парична гаранция в размер на сумата от 6 000 лв. (шест хиляди лева) по сметка на САС, като условие за допускане на обезпечение за разликата над 155 684.40 лв. и до пълния размер на исковата претенция от 217 227.55 лв. /т.е. за сумата 61 543.15 лв./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 3655 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 8.ХІ.2017 г., постановено по т. д. № 4294/2017 г. В ЧАСТТА МУ, с която е било отказано допускане на обезпечение посредством налагането на запор върху банковите сметки на ответника [фирма]-София за разликата над 155 684.40 лв. и до пълния размер на исковата претенция по чл. 266, ал. 1 ЗЗД от 217 227.55 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от [фирма]-София срещу ответното [фирма]-София осъдителен иск с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, посредством налагането на запор върху всички банкови сметки на последното в страната ни В ЧАСТТА МУ ДО РАЗМЕР НА СУМАТА 61 543.15 лв. (шестдесет и една хиляди петстотин четиридесет и три лева и петнадесет стотинки) И ПОД УСЛОВИЕТО НА ВНЕСЕНА ПО РЕДА НА ЧЛ. 180 ЗЗД ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА 6 000 лв. (шест хиляди лева) по сметка на Софийския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3655 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 8.ХІ.2017 г., постановено по т. дело № 4294/2017 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на САС за издаване на обезпечителна заповед.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2