О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
С., 27.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1280 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 10911/13.ХІ.2012 г. на В. И. Г. и Р. А. Г. – двамата от [населено място], [община], област П., подадена против определение № 2271 на Софийския апелативен съд, ГК, от 30.Х.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 3765/2012 г., с което е била оставена без уважение частната им въззивна жалба срещу разпореждане № 1056112.VІ.2012 г. на СГС, ТК, с-в VІ-16, по т. дело № 2388/09 г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК: за връщане на въззивната им жалба срещу постановеното по това дело първоинстанционно решение № 259/1.ІІІ.2011 г.
Оплакванията на двамата частни касатори са за постановяване на атакуваното прекратително определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира неговото касиране.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните касатори В. и Р. Г. обосноват приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без да са посочили релевантния за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл с атакуваното прекратително определение.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата съвместна частна касационна жалба на В. И. Г. и Р. А. Г. от [населено място], област П., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивната инстанция. Върховният касационен съд не може и не е длъжен да извежда този релевантен въпрос от изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателите й или от там сочените от тях факти и факти и обстоятелства. Ето защо, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглежда соченото допълнително основание за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2271 на Софийския апелативен съд, ГК, постановено на 30.Х.2012 г. по ч. гр. дело № 3765/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2