3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 20.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………….. и с участието на прокурора ……………………….…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2255 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. чл. 420, ал. 3 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 2761/20.V.2014 г. на Т. Н. Д. от [населено място] и едноличния търговец С. К. Д. от същия град, подадена против определение № 276 на Варненския апелативен съд, ГК, от 24 април 2014 г., постановено по ч. гр. дело № 216/2014 г., с което е било обезсилено определение на Търговищкия ОС от о.с.з. на 11.ІІ.2014 г. по гр. дело 149/2012 г., оставящо без уважение искането им за спиране на изпълнителните действия, предприети от ищцовата [фирма]-София въз основа на издадената й от РС-Шумен по ч. т. дело № 1170/2012 г. в пр-во по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК заповед за изпълнение за сума в общ размер на 538 718.67 лв., като в резултат същото искане е било оставено без разглеждане.
Оплакването на тези двама частни жалбоподатели е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение, като първоначално те поддържат, че с този съдебен акт не бил приет за съвместно разглеждане техен насрещен иск срещу кредитната институция – „за сумата от 1 250 лв., частичен иск от обща претенция за 1 900 000 лева, производството е отделено и делото е изпратено по подсъдност на Шуменския районен съд”. Впоследствие, със своя уточнителна молба от 18.V.2014 г., Д. конкретизират, че предмет на частната им жалба е именно определението на Варненския апелативен съд от 24 април 2014 г., с което е била оставена без разглеждане частната им жалба за спиране на изпълнителните действия, предприети от ищеца, но също и за отхвърляне на искането им за замяна на вещото лице по делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата съвместна частна жалба на Т. Н. Д. и ЕТ С. К. Д. – двамата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съвместната частна жалба на Т. и С. Д. няма характера на „касационна” – независимо от погрешното посочване на Варненския апелативен съд във финалната част от диспозитива на атакуваното определение, че то подлежало на обжалване пред ВКС „при условията на чл. 280 ГПК”. Напротив, точно защото е преграждащо по-нататъшния ход на делото пред Варненския апелативен съд, това негово определение подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по правилото на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Съгласно чл. 420, ал. 3 ГПК определението на заповедния съд по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба. В процесния случай обаче, заповедният съд /РС-Щумен/ не е бил надлежно сезиран с искане за спиране на изпълнителните действия, предприети въз основа на издадената от него заповед за изпълнение, а възможността Търговищкият ОС да се произнесе по такова искане е само в хипотезата на подадена частна жалба срещу определението на първия по такова искане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 276 на Варненския апелативен съд, ГК, от 24.ІV.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 216/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2255 по описа за 2014 г.