О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
С., 21.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 4403 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2-във вр. чл. 95, ал. 5 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10018 от 18.ІХ.2013 г. на М. В. Б. от С., подадена против определение (без номер) на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от з.з. на 18.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 4515/2012 г., с което е била оставена без уважение негова молба за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в отстраняване на нередовности, констатирани от САС в касационната му жалба срещу постановеното по същото т. д. решение № 342/25.ІІ.2013 г.: за отказ да бъде утвърден оздравителен план на врачанското [фирма] (в несъстоятелност), който е бил предложен от търговеца длъжник.
Оплакванията на частния жалбоподател Б. са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение по чл. 95, ал. 2 ГПК, поради което той претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който не само да бъдело уважено искането му за предоставяне на правна помощ, но и да бъдел освободен от заплащане на държавна такса по с/ка на ВКС за същата своя касационна жалба на основание чл. 83, ал. 2 от процесуалния закон.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на М. В. Б. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Главното съображение на САС за отхвърляне молбата на М. В. Б. за предоставяне на исканата от правна помощ- от вида по чл. 21, т. 4 ЗПрПП, е било основано върху данните от депозираната негова декларация за семейно и имотно състояние, от която можело да се констатира, че подателят й „разполага със средства, с които да осигури защитата си”: притежаване на акции и дялове от търговски дружества, както и доход от наем на помещение. Налице в процесния случая обаче е и допълнително съображение в подкрепа на този отказ: Съгласно чл. 24, т. 3 от специалния закон, правна помощ – вкл. по т. 3 на чл. 21 – не се предоставя в случаите на търговски дела, така както и по данъчни дела по ДОПК.Ето защо отказът на САС ще следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение (без номер) на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от з.з. на 18.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 4515/2012 г.
Определението, съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2