Изх. № 20-00-448/15.09.2015 г.
ЗДДС, чл.118, ал.1
Наредба Н-18/2006 г., чл.3, ал.1
чл.4, т.8
чл.25, ал.3
чл.26, ал.1
ЗДДФЛ, § 1, т.29 от ДР
чл.9, ал.2
чл.29
чл.12, ал.1
чл. 26, ал.1
чл.29
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-448/…08.2015 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка. Зададените въпроси по същество са следните:
1. Как следва да се документира заплатената сума от пациент, представляваща „потребителска такса“ за посещение при лекар?
2. Подлежат ли на облагане сумите, които задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица заплащат за всяко посещение при лекар?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начина за издаване на фискални касови бележки, както и за установяване на дистанционна връзка с НАП са уредени в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18/2006 г.).
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ). Легална дефиниция на понятието „търговски обект“ е дадено в §1, т.41 от ДР на ЗДДС – „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Видно от разпоредбата на чл.25, ал.3, изр. първо и второ от Наредба Н-18/2006 г., фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, а лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Задължителните реквизити на фискалната касова бележка са изчерпателно изброени в чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. В т.1, 2 и 3 от разпоредбата като задължителни реквизити е посочено, че фискалната касова бележка следва да съдържа
1. наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл.3;
2. наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект – текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“;
3. пореден номер на касовата бележка;
Следва да се има предвид, че на основание чл.4, т.8 от Наредба Н-18/2006 г., лицата, който упражняват дейност като свободна професия, не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ.
Още по-точна дефиниция за „лица, упражняващи свободна професия““ се съдържа в текста на § 1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ, според който това са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Лицата, упражняващи свободна професия, нямат задължение да ползват фискално устройство, съответно да издават фискални касови бележки, но на основание чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ те следва да издават документ за придобитите от тях доходи по чл.29 от ЗДДФЛ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
По втори въпрос:
В чл. 36, ал. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) е регламентирано, че лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“ от същия закон (индивидуалната практика за първична медицинска помощ и индивидуалната практика за специализирана медицинска помощ) се учредяват като еднолични търговски дружества или еднолични търговци, както и от физически лица – лекари, след регистрация в съответната регионална здравна инспекция, на чиято територия се намира лечебното заведение.
Следователно индивидуалната практика за първична медицинска помощ и индивидуалната практика за специализирана медицинска помощ могат да се осъществява от еднолични търговски дружества, от еднолични търговци и от физически лица, упражняващи свободна професия. Статутът на лицето, което я осъществява, е определящ за данъчното облагане на доходите/приходите от дейността.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Следователно, доколкото въпросните суми не са освободени от облагане по силата на ЗДДФЛ или по силата на друг закон, същите се включват в облагаемия доход за дейността на физическите лица, упражняващи свободна професия – лекар, и подлежат на авансово и годишно облагане по реда, предвиден в ЗДДФЛ за облагане на доходите от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Следователно както едноличните търговски дружества, така и едноличните търговци определят счетоводен финансов резултат (база за определяне на данъчния финансов резултат) в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство. В ЗКПО не е предвидено специално данъчно третиране на въпросните суми, поради което счетоводното им третиране е в съответствие с общите правила за отчитане и признаване на приходите от услуги, регламентирани в Счетоводен стандарт №18 „Приходи“.
По повод на поставения от Вас въпрос е необходимо уточнението, че преценката за целесъобразността на свързването на лицата, осъществяващи индивидуална практика за първична медицинска помощ с Националната агенция за приходите чрез ПОС терминали не е от компетентността на дирекция ОДОП София.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. ‘